Преди години разрешили на всеки жител в Павел баня да посади на тротоара пред къщата си каквото поиска дърво. Затова ако попаднете тук през юни, на всяка крачка ви очакват узрели сладки череши от всякакви сортове. Все едно улиците са овощни градини.
За да не попаднете във филма „Крадецът на череши“, не прекалявайте с нелегалното бране. Собствениците ви виждат. Излизат на вратата, докато сте увиснали на клона. Оказват се баби, чиито внуци нямат време да дойдат да оберат плодовете, за да се направят компоти. Заприказвате се. Предлагате си услугите, не ги приемат. Все пак ви поканват да си вземете още малко череши. Ей такива хубави работи се случват в малките градчета.
Павел баня е малко известна дестинация за онези, които не са дошли да се лекуват с минерална вода. Малко известно е и че в района на града се гледа маслодайна роза и тук се намирате в сърцето на Розовата долина. Имат си празник на розата през май-юни, през лятото си е направо оживено. Има няколко по-големи хотела, предлагат се и стаи в къщите на местните хора.
Има и закачливи знаци за регулиране на движението на каруците в парка.
Градчето е малко, разположено на брега на Тунджа, с подреден център, с красив парк за разходка, с градски плаж, където всеки може да се възползва от минералната вода. В центъра се намира чешмата Майка, за която се носи легенда, че който отпие от водата й, сърцето му ще остане в градчето (поне не е застрашителна като легендата за Голямата чешма в Самоков, от която я сте отпили, я сте станали самоковски зет/снаха).
На 2 минути пеш от читалището се намира най-симпатичната забележителност на града – двата резбовани бряста. В този вид са от 2003 г., когато местният резбар Иван Бубев ги украсява по случай 125 години от създаването на Павел баня. По дървото ще видите символи на минералната вода, розите, типичните за района кукерски маски.
Има и паметник на най-младия участник от Ботевата чета – Цанко Минков Комитата, който живее до 90-годишна възраст в Павел баня. Може би гледа малко сериозно от паметника си, но все пак е бил четник, а и доколкото се помни историята му, умира в мизерия.
Всичко това е в центъра, който не е особено далеч от „покрайнините“ на града. Далеч е само жп гарата. Разстоянието е 3-4 км по междуградски път, има бусчета, които возят хората по трасето (тръгват от автогарата, питайте за насоки).
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
