Неговите филми са снимани на най-труднодостъпните точки на планетата. Той е прекосил пеша Северния полюс, преминавайки за 118 дни от Русия до Канада, изкачил е най-високия връх на ледения континент Антарктида, спуснал се е в 300-метров каньон на остров Реюнион, снимал е за първи път племена, които за няколкохилядната си история не са виждали бял човек... Това е словашкият режисьор Павол Барабаш. Автор на 50 филма, за които е получил над 180 награди от фестивали по цял свят. Запомнете това име и ако попаднете на негов филм, непременно го гледайте, защото Павол винаги е способен да ви изненада.
Ето какво сподели Павол Барабаш за Peika.bg по време на откриването на кинопанорамата с негови филми на 3 февруари в София. Панорамата продължава до 6 февруари 2014 г. и е част от програмата на Банско филм фест.
- Страхувате ли се, докато сте на експедиции, и как се справяте със страха?
- Човек се страхува от непознатото. Винаги най-трудно се прави първата крачка. Когато я направите, следващите вече идват от само себе си. Вземате решения, така както бихте го направили на работното си място. С всяка експедиция се сдобивате с все повече опит, както и при всяка нова работа.
Например, замислете се за застраховките. Обществото принуждава хората да се страхуват, защото страхуващите се хора са лесни за ръководене. Правите си застраховка живот, за колата, за дома и си мислите, че сте на най-сигурното място. Може да видите хората да заобикалят паднал на улицата човек и никой да не му обръща внимание, докато не дойде Бърза помощ. Аз обаче често пътувам без застраховка. Защото знам, че в Третия свят няма кой да ви помогне – само обикновените хора.
В Нова Гвинея паднах и местен човек веднага скочи да ме спаси, дори с риск за собствения си живот. Това искам да кажа – хората в Третия свят дори не знаят какво е застраховка, затова са и толкова спокойни.
- Имало ли е случай животът Ви да е бил в опасност?
- Може би при едно сбиване в кръчма в Словакия. Ставаше въпрос за едно момиче (смее се). Иначе по света никога не се е случвало. Разбира се, случва се при погрешно решение да попаднете в опасни ситуации, но това може да се случи и тук – пресичате на червено и може да ви сгази кола.
- Снимали сте хора, които никога досега не са имали досег със западната култура. Каква е реакцията им?
- Най-лесно можете да разберете по това, че не разбират какво е фотоапарат или камера. Спомням си, когато направихме две седмици преход през мочурищата на Папуа Нова Гвинея. Непрекъснато бяхме изпотени от влагата, насекомите ни хапеха и в този момент някъде от джунглата ни замерва стрела и виждаме местен човек, изправен с лък в ръка. Виждахме страха в очите му и не бяхме сигурни той ще пусне ли стрелата или не. Осъзнавахме, че иска да предпази семейството си. Според тяхната култура белият човек е човек след смъртта, защото когато почине, човекът става бял. Даже се изумявам на смелостта му да се изправи пред по-висок и по-силен човек. Както при дивите животни – изчаквате да видите дали ще бъдете нападнати. Тогава всичко приключи благополучно и даже спахме в неговата колиба, макар че този човек най-вероятно беше канибал. Но като човек беше много добър.
- Какво става след срещата ви с тези хора?
След експедицията ни до едно такова племе, което за пръв път видя бял човек, дадох GPS координатите на селото на един мой приятел. Няколко години по-късно ситуацията там се беше променила много. Мисионери им бяха пуснали тениски от самолет и сега тези хора, които хиляди години са живеели без дрехи сред джунглата, носеха изпокъсани, мръсни тениски, защото никой не се беше сетил да им пусне и прах за пране. Те няма как да знаят, че тениските се перат. Беше се увеличил и броят на заболелите, защото сред влагата и жегата на джунглата се задържат бактерии по тениските. На друго място пък мой познат беше открил местно племе, в което всички бяха облечени с тениски с номер 6. Оказа се, че това са предизборни тениски, които им бяха раздадени в борба за всеки глас на някакви местни избори.
- Какъв съвет бихте дали на един млад, пълен с енергия и желание за приключения човек?
- Това важи за всеки, независимо дали е млад или не – когато се почувства неспокоен, да си купи билет за Третия свят, да отиде до първото малко село и да остане да живее с местните хора 2-3 седмици. След като се върне, ще оцени онези неща у дома си, които не е забелязвал преди – включване на светлината с едно щракване на копчето, възможността да пие вода от чешмата и т.н. Будистите казват, че понякога щастието е толкова близо, че човек не го вижда и трябва да се отдалечи, да замине, за да може да го види. На мен ми се случва, когато се върна от експедиция, да се разплача при вида на красотата на родната си Словакия. Радвам се на всяка тревичка, на красотата на планините и осъзнавам какъв късметлия съм, че съм роден именно там.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
