Ако за Пазарджик сте чували само прокрай акумулатора на колата си, време е за път.
Местоположението на града насред едно от най-плодородните полета у нас го прави център на район с несекващ бурен хилядолетен живот. Оттук можете да направите турове към интересни обекти на тракийската култура, римски крепости и пътища, ранно- и късносредновековни паметници.
Емблематичните за българщината селища в Средногорието и Родопите също са на около час път от града.Да не говорим, че в самия Пазарджик има много да се види и да се научи. На разположение ще ви е разкошен парк, изграден на естествения остров между ръкавите на Марица. Възможностите за настаняване, храна и забавления напълно отговарят на изискванията на съвременния турист.
Основаването на Пазарджик се случило някъде в първата половина на 15-ти век. На брега на Марица, недалеч от устието на Тополница, населението от околните селища се събирало на пазар. От това място тръгвали по реката саловете и гемиите, натоварени със зеленчуци и плодове, грозде и вино, ориз, тотюн, коноп, изделия на местните занаяти.
По волята на турската власт по това време в Горнотракийската низина се озовала орда татари. Натоварили ги да охраняват пазарището, при което се събирали пътищата от запад през прохода Траянови врата за Цариград и Мала Азия, пак от запад - през Македония, Самоков и Момино-клисурския проход, както и важният път от Родопите през Средна гора и Стара планина към Варна и Русе. Скоро покрай стражевата станция и пазарището се оформило селище, което бързо се разраснало. Името му запазило спомена за първите жители – Татар Пазарджик.
В началото градът бил изцяло мюсюлманско селище. Постепенно започнали да се заселват тук и българите, които слизали на пазар. В средата на 18-ти век бил водоснабден.
Като всеки град, и Пазарджик има своите легенди. Една от тях е свързана с построяването на катедралния храм "Свето Успение Богородично", завършен в днешния си вид през 1837 г. Имотните пазарджиклии решили да построят нов храм. Понеже било забранено на раята да строи храмове, един от тях, който другарувал с великия везир, издействал от приятеля си ферман. Той разрешавал да се построи църква, но трябвало да е ниска – да не се вдига над джамиите, и да е много малка – „колкото една волска кожа” – пишело подигравателно във фермана. Скоро до везира стигнало, че приятелят му строи храм като кале – голям, с дебели стени. Викнал го той. "Господарю, рекъл пазарджиклията, храмът не е по-висок от джамиите, както ти рече, но сме го вкопали в земята. И рече да е колкото волска кожа – ето я кожата. И той подал купчина тънко нарязани ремъчета от волска кожа, навързани едно за друго. Везирът оценил остроумието на българите и изпратил приятеля си по живо, по здраво.
Днес в този храм можете да видите един от най-красивите резбовани иконостаси у нас – творба на Дебърската школа. Можете да се насладите на икона, рисувана от самия Станислав Доспевски. Църквата е един от Стоте национални туристически обекта в Пазарджик.
Друг обект от този списък е Къща-музей „Станислав Доспевски”. Възхита и радост за ценители предлагат както аристократичната обстановка, характерна за средата на 19-ти век, така и майсторските стенописи и картини.
Третия печат за Пазарджик можете да получите в Регионалния исторически музей. Използвайте видяното в залите на музея от неолита и халколита до наши дни, за да си направите план за разглеждане на древния Пазарджишки регион.
Тази статия ви хареса? Присъединете се към Peika.bg и във Facebook, за да следите всички вдъхновения за пътешествия, идеи за еднодневни разходки, близки и далечни маршрути и срещи с пътешественици!
