В Източните Родопи съществува едно място, за което със сигурност сте чували, а именно – Перперикон.
Той е най-големият мегалитен комплекс на територията на Балканският полуостров, като точното му разположение е на около 15 км. североизточно от град Кърджали и на 6 км. западно от село Перперек. На юг и изток най-близките населени места са селата Горна Крепост и Стремци.
Перперикон се издига върху скален връх (на височина 470 м.) над долината на река Перперешка, която е с дължина 10 км. и ширина 3-4 км. и е ляв приток на Арда. Наличието на вода е направило мястото обитаемо още от дълбока древност. Така тук могат да бъдат видени десетки археологически обекти от различни епохи.
Средновековният комплекс Перперикон е един от най-древните монументални мегалитни паметници, изцяло изсечен в скалите. Той се състои от мегалитно светилище, датирано от VІ-V хилядолетие пр. Хр., паметници от античността и средновековна крепост. Първите обитатели на този скален град са траките, като мястото е било свещено за тях, а освен това е било и столица – тук е имало крепост с царски дворец. По късно в Перперикон (известен още като Перперек) са живели римляни, готи ,ромеи и българи.
Мястото е известно с това, че тук предците ни са извършвали култова дейност, която според учените датира още от V хил. пр. Хр. Тази дейност е свързана с култа към Бога-Слънце на хората от каменно-медната епоха. Създадено било светилище, където се полагали съдове с храна за боговете, като тези свещенодействия продължили и през цялата бронзова епоха (ІІІ-ІІ хил.пр. Хр.). Именно през този период били усъвършенствани металните сечива, което направило възможно дялането в твърдите скали. Така била създадена овалната зала с огромния кръгъл олтар в центъра, където жреците извършвали свещените ритуали с вино и огън. Точно тези ритуали са характерни за храма на Дионис, който е търсен дълго от археолозите именно в Родопите. Последните проучвания сочат, че този храм се е намирал именно в Перперикон. Съществуват легенди, според които от него са направени две съдбоносни пророчества – първото вещаело велики завоевания и слава на Александър Македонски, а второто (направено няколко века по-късно) предвещавало власт и сила на първия римски император Гай Юлий Цезар.
В края на старата и началото на новата ера мястото се разраства и скалните съоръжения се превръщат в град с крепостни стени и дворци. Смята се, че тук се е намирала царската резиденция на тракийското племе Беси. По-късно римляните обитават Перперикон и внасят своя начин на живот, с характерните за него лукс и финес. През 378 г. готите разоряват и изпепеляват мястото.
В началото на V век Перперикон се превръща в епископско средище, след като в Родопите се приема християнството. В периода между VІІ и XIV век мястото процъфтява като областен център. Множество войни са се водили между българи и византийци за завладяването му, а в края на XIVвек османците го завоюват и разрушават крепостта. Останките ѝ дълго време тънат в забрава, но днес за щастие славата на това необикновено място е възкръснала.
В наши дни Перперикон представлява интерес както за археолозите и историците, така и за обикновените хора – неслучайно мястото е едно от най-посещаваните в България. Много от откритите находки тук, могат да бъдат видени в Историческия музей в град Кърджали. Пътят до Перперикон е асфалтиран и добре поддържан, а в подножието на хълма има паркинг.
Мястото е част от 100-те национални туристически обекта.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
