Не обичам пещерите. Затова, когато приятелите ми казаха, че отиваме в Орлова чука, разочарованието лъсна на лицето ми. В съзнанието ми веднага изплуваха като кошмар стандартните три очаквания – непрогледен мрак, застоял въздух и странни каменни израстъци, в които си удрям главата.
Орлова чука обаче опроверга предразсъдъците ми. Намира се на 45 км от Русе и на 11 км от град Две могили и е втората по дължина пещера в страната. Името Орлова чука е свързано с това на скалния венец, на който се намира входът й. Преди години там са живеели орли. Пещерата е „намерена” случайно от един овчар в далечната 1941 г. Горещ юлски ден, Стоян Спасов пуска овцете на паша. В един момент забелязва, че животните необяснимо са се струпали на едно определено място. Воден от чисто любопитство, отива да провери какво се случва. Навежда се над пукнатина в земята и усеща хладен въздух да лъхва лицето му. Странното усещане провокира овчаря да размести няколко камъка. И така открива пещерата.
Доказано е, че Орлова чука е обитавана от неандерталците. В нея са намерени кремъчни ножове, върхове на копия и останки от глинени съдове.
В подземните недра имах две тревоги. Едната бе свързана с близка среща с мечка – при направените проучвания през 60-те години русенските пещерняци открили скелетите на две гигантски мечки. Другата тревога бяха прилепите. Знаех, че Орлова чука е обитавана от 10 000 прилепа и се опитвах да изчисля статистически каква е вероятността да се засечем с някой от тях. Обаче не срещнахме нито един.
Орлова чука представлява много сложна система от тунели, големи и малки зали. Изкуствено създаденият вход отвежда до първата зала, наречена Големия вестибюл. След като Русенската филхармония изнася концерт тук през 1976 г. залата логично сменя името си на Концертната зала. Благодарение на удивителната естествена акустика изнасянето на концерти се превръща във важна част от живота на пещерата. Тя е почти магична с уникалните си образувания. Има множество ръкави и различни маршрути. Вярва се, че малкото изворче сбъдва желания, ако се пие от водата му. Това, което ме удиви, бяха впечатляващо правите тунели (някои от които с дължина над 100 метра) и повърхността им. Водата с години е галила скалата и е създала гладки, изящни овални форми, сякаш създадени от испанския архитект Гауди.
Ще споделя още едно впечатление. В никоя друга пещера в България не съм дишала с такава лекота. Това е възможно благодарение на високата йонизация на въздуха. Малко известен факт е, че през 80-те години русенски лекари правят експеримент с астматици. Известно време ги оставят да преспят в пещерата. След направените изследвания лекарите регистрират подобрение в състоянието на болните. За съжаление медицинските опити не се доразвиват с годините.
Полезна информация: В пещерата се влиза само с екскурзовод, на всеки кръгъл час, с група от не повече от 15 души. Първата група е в 9 часа, последната в 17 часа. От 1 април до 31 октомври без почивен ден.
Открийте още идеи за пещери в България.
