В скорошно откритие, публикувано в списание Nature, изследователи разкриха най-старото известно фигуративно пещерно изкуство в света, датиращо преди най-малко 51 200 години. Това древно произведение на изкуството, открито във варовикова пещера на индонезийския остров Сулавеси, изобразява ярка сцена, изобразяваща човешки фигури, взаимодействащи с диво прасе.
Фигуративно скално изкуство, което представя реалистични изображения на обекти и сцени, служи като директен портал към древни култури, вярвания и социални практики. Разбирането на времевата линия на такива артистични изрази е от решаващо значение за разкриването на развитието на символичната мисъл и културните сложности в различни исторически периоди и географски региони.
Новаторският подход за датиране на пещерни рисунки, въведен в проучването, бележи пробив в археологическите методи. Традиционно датирането на тези произведения на изкуството включва вземане на проби от отлагания на калциев карбонат, образувани върху картините поради капеща или течаща вода в пещерите. Тези минерални находища съдържат уран, който се разпада с течение на времето в торий, което позволява на учените да оценят възрастта на изкуството, използвайки техника, наречена уранови серии или U-серии датиране.
За разлика от конвенционалните методи, които осредняват множество слоеве калциев карбонат, новият подход използва прецизен лазерен лъч за вземане на проби от тези слоеве с безпрецедентна точност. Тази техника, известна като "U-серия изображения", позволява на изследователите да създават подробни карти на геохимичния състав на пробите, особено на слоевете, които са най-близо до слоя боя.
Откритието е направено в пещерата Леанг Карампуанг в южната част на Сулавеси, където древното произведение на изкуството включва видно изображение на диво прасе, заобиколено от три хуманоидни фигури. Сцената предполага динамично взаимодействие между хора и животни, вероятно изобразяваща сцена на лов или митичен разказ от ранните жители на Сулавеси.
Детайлното изобразяване на тези хуманоидни фигури във връзка с дивото прасе предава усещане за действие и наративно разказване на истории. Той загатва за ранното човешко очарование да изобразява взаимодействието си с естествения свят чрез изкуството, подчертавайки значението на визуалните разкази в древните култури.
Датирането на произведението на изкуството от преди повече от 51 000 години оспорва предишните предположения за произхода на фигуративното изкуство и неговата роля в ранните човешки общества. Също така подчертава трайния човешки импулс за създаване и общуване чрез визуално разказване на истории, предлагайки поглед към богатото културно наследство на ранните популации в Сулавеси и извън него.
Такова откритие не само измества времевата линия на човешката артистична изява, но също така открива нови пътища за разбиране на еволюцията на символичното мислене и културни практики в световен мащаб. Тъй като изследователите продължават да усъвършенстват техниките за датиране и да изследват повече пещерни обекти, те се надяват да разкрият допълнителни прозрения за древния произход на изкуството и значението му за оформянето на човешката история.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
