Зареждаща разходка на открито край Гара Лакатник.
Когато топлите летни дни настоятелно подсещат, че е време за миграция към места с повечко вода и прохлада, а морето кой знае защо се е оказало далеч, човек установява, че съществуват и някои алтернативи.
Доста малки и по-големи реки в различни планински райони предлагат чудесни условия за събиране на тен, в комбинация със задължителното цамбуркане в бистра вода. За хората, които предпочитат движението, вместо трайното заседяване върху плажната кърпа, тези места често крият и изненади. Голяма част от реките в планинските местности протичат през живописни долини, изпълнени с поредица от прагове, водопади, скални образувания и някоя и друга пещера – за разнообразие!
Едно такова интересно място е поречието на река Петреница в Западна Стара планина, наричано още Петренски дол. Намира се в непосредствена близост до село Гара Лакатник и прочутите Лакатнишки скали. Реката е малка, с каньоновидна долина, по протежение на която се разполага серия от вирове, изпълнени с прозрачна вода. Те се редуват с малки водопади, бързеи и полянки, върху които удобно може да се устрои пикник. Всичко това е оградено от стръмни склонове, а на места – дори с отвесни скали, в които зеят отворите на няколко пещери. Рекичката, която може да бъде срещната още и под името Петраница, се явява ляв приток на река Пробойница, която пък е също така ляв приток на река Искър.
Класически начин за достигане до Гара Лакатник е влакът, разбира се. Гарата може да бъде единият изходен пункт за посещение на долината на Петреница. Точно зад жп линиите и сградите към тях, от страната на река Искър, се слиза по каменни стълби до мост над реката. Има червена маркировка – това е мястото, където емблематичният маршрут „Ком – Емине” пресича Искър. След преминаване по моста се излиза на автомобилния път между София и Мездра. Вляво по него след няколкостотин метра се забелязва асфалтов път, който се отделя вдясно от шосето. Указателна табела дава да се разбере, че отклонението води към село Губислав. Самото отклонение се намира при мост над приток на Искър – споменатата вече река Пробойница.
Нагоре по шосето към Губислав, срещу течението на Пробойница, за десетина минути пеша се стига до мястото където в нея се влива търсената рекичка Петреница. Тя идва от дясната страна (гледана от шосето и според досегашната посока на движение!) и точно преди да се влее в Пробойница образува малък, няколкометров водопад с дълбок вир под него. Прозрачната вода има зеленикав оттенък, позволява да се видят всички камъчета по дъното и красиво контрастира с белезникавите скали наоколо. Това място е вторият възможен изходен пункт – в случай, че пътуването се осъществява с кола, има и място за паркиране. Пътеката нагоре срещу течението на реката започва от мостче, издигнато над водопада и се придвижва по левия географски бряг. Първоначално тя се издига доста високо над реката и преминава край пещерата Свинската дупка, където има поставен метален жълто-черен парапет. Постепенно се снишава и започва да преминава ту на единия, ту на другия бряг на Петреница. Водопади с височина до няколко метра, голяма скална ниша на десния бряг и интересно скално образувание малко по-нагоре от нея са само част от интересните гледки по поречието на рекичката.
При достигане до малка запусната постройка, издигната при остър десен завой на Петреница, е време за избор. Възможно е връщане обратно по същия път – то, заедно с идването до това място би отнело не повече от три часа, с много почивки. Друг вариант е да се поеме нагоре по черния път, който се вижда на левия бряг на реката. Той се изкачва с доста завои и за половин – един час отвежда до село Миланово. От него – по червена маркировка - е възможно за още половин до един час да се слезе към Паметника на Септемврийци, издигнат най-горе върху Лакатнишките скали и така посещението на Петренски дол да се съчетае с разглеждане и на най-голямата местна забележителност. Слизането от паметника до гарата отнема приблизително час, така че общо кръговият маршрут през долината на Петреница, Миланово и Лакатнишките скали отнема около пет - шест часа – със солидни почивки.
По долината на реката маркировка няма, но пътеката е повече от ясна и човек трябва да положи наистина специални усилия, за да се заблуди сериозно някъде. Теренът не е труден, а гледките са гарантирано добри, което прави разходката много приятна и възможна дори и през зимните дни.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
