В градинката обществена,
на пейката под кестена,
ми хрумна странна мисъл – като писмо по восък
смъртта изтрива знаците от тленния ни мозък
и пита се, пред тази фатална перспектива,
събраното в главите ни след туй къде отива?
Из постановката „Театър, любов моя“ на Валери Петров
Този и други цитати от пиеси се появиха това лято на пейките пред Театър 199 в София, за да изпълнят седенето на тях с размишления на тема театър, седене, пейки и живота по принцип.
Пейките в пространството пред театъра бяха освежени през юни, преди лятната премиера на "Разговори с мама" от Жорди Галсеран.
Идеята и реализацията са на екипа на театъра. Освен нова боя, пейките се сдобиха и с винили с подбрани цитати от спектакли, които са в репертоарния афиш на "сакралното мазе" ("Duende”, “Хората от Оз“, „Старицата от Калкута“, „Шинел“ и др.).
Поседнете, помислете по темите от пейките, а докато сте там, вижте и какво ново в афиша на театъра.
Ето още малко вдъхновение по темата от пейките пред Театър 199:
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
