Какво ще кажете за една топла юнска софийска вечер и едно... кабаре! Ще се държите свободно, ще се забавлявате, ще пиете шампанско, ще споделите усмивка в компанията на изтънчена музика.
Пианистът Людмил Ангелов, оперната певица Ина Кънчева и актьорът Ицко Финци ще се погрижат да преживеете една различна вечер, която ще нахрани душата ви с песни, а съзнанието с размисли. Кога? На 15-ти юни от 19:30 часа в Централния военен клуб, София. Заповядайте на концерт-спектакъла „Огледало – кабаре и други истории“, за да се насладите на музика от: Курт Вайл, Ерик Сати, Уилям Болкъм, Стивън Зондхайм, Самуел Барбър и др.
Повече за тази вълшебна кабаре вечер и за смисъла на това позабравено изкуство разказва световноизвестният пианист Людмил Ангелов пред Peika.bg.
Пианистът е популярен в цяла Европа, САЩ, Южна Америка, Хонг Конг, Корея и Тайван. За първи път в България именно той изсвирва всички произведения на Шопен – над 2000 страници нотен материал, събрани в 12 концерта за два сезона. На пръстите на едната ръка се броят хората в света, които са го правили!
От 26 години пианистът живее в Испания, пътува по целия свят, за да изнася концерти, но винаги намира време да се върне в България. Той е основател и артистичен директор на Международния музикален фестивал в Толедо и член-кореспондент на Кралската академия на изкуствата. Основател е и на фондация „Пиано Екстраваганца“, която става организатор на ежегоден международен музикален фестивал „Пиано Екстраваганца“ в София. Част от него е и концерт-спектакълът "Огледало – кабаре и други истории“
Вашият концерт-спектакъл „Огледало – кабаре и други истории“ ще представи новия ви студиен албум с Ина Кънчева. Разкажете ни как се открихте за музиката и започнахте да творите заедно?
Това е наш вече втори голям проект. Ние се запознахме преди 5-6 години чрез моя баща, който беше ментор на Ина, бидейки дългогодишен диригент в Националната опера и специалист във вокалната техника, той работеше с нея. Един ден ми каза: „Искаш ли да те запозная с една млада певица, която има много свежи и нетрадиционни идеи?“. Аз се съгласих и така започна всичко. Видяхме се на едно кафе и се усети, че между нас има една сходна идея за това, да се правят оригинални, нетрадиционни проекти.
Първият от тях беше преди няколко години с концерт-спектакъл, посветен на бележита фигура в музиката. Всъщност това е една от първите жени, които блестят със собствена светлина, в края на XIX-ти и началото на XX-ти век, Полин Виардо. Тя е голяма оперна певица и в същото време много интересна композиторка. Направихме един спектакъл, съвместно с актрисата Елена Атанасова, посветен на това да разкажем на публиката за много интересния и наситен с невероятни събития живот на Полин Виардо. Впоследствие записахме и диск с нейни песни. Всъщност тези произведения се записваха за първи път в света.
Следващата ни идея беше да направим нещо с песни за кабаре. Оказа се, че това е един доста обширен жанр. Ние не предполагахме какво количество такава музика има. Не беше никак лесно да подберем един репертоар, който започва от началото на XX-ти век. Тогава много сериозни композитори от сферата на класическата музика се обръщат към този жанр и пишат много интересни песни. Впоследствие той се утвърждава на сцената като нещо средно между класика, джаз, популярна музика.
На какво е огледало кабарето?
Кабарето е едно огледало на обществото и показва както проблемите, така и хубавите неща – любовта, отношенията между мъжа и жената. Но то засяга и политиката, особено в периода между Първата и Втората световна война. Кабаретата в Берлин и Париж стават трибуна за открита политическа критика. Много интересна ни се стори тази позабравена в България традиция да се прави кабаре. Затова решихме да представим последния си албум именно под формата на кабаре.
Част от кабарето ще бъде и актьорът-музикант Ицко Финци. Каква ще бъде неговата роля?
Той ще е нашият кабаретист, човекът, който води всички. Около него винаги има музиканти и други интересни неща, които създават пъстрота и разнообразие на вечерта.
Защо избрахте именно него?
Защото той свири много добре на няколко инструмента. По-старото поколение може би помни прочутите му концерти с Тодор Колев и с Рашко Младенов, когато заедно с Филхармонията се изявяваха като музиканти. Освен това Ицко е много изобретателен. Измислил е много интересни текстове и неща, които ще разкаже. Ще има малко поезия, истории от живота, ще посвири на различни инструменти, но няма да издавам всичко, за да бъде интересно. Мисля, че ще направим нещо отдавна забравено в българската културна среда. Надявам се това събитие да има резонанс, да привлече широка публика, която в бъдеще да обърне внимание на този жанр, защото той е много интересен.
Вие давате заявка, че публиката няма да е само зрител. Каква ще бъде нейната роля?
В едно кабаре има много висока степен на интерактивност. Не е просто едни концерт, на който хората сядат, мълчат, слушат и накрая ръкопляскат. Ще има разговор, ще има въпроси, реакции, на които ние ще трябва да реагираме. Сесията е абсолютно отворена за общуване, което да се породи от действията, случващи се на сцената.
Вие свирите най-вече в чужбина, но въпреки това винаги намирате време за родната публика. Каква е разликата от това да свирите в България и зад граница?
От много години не живея в България. Вече 26 години съм в Испания. Пътувам много, което е мисията на всеки артист с международна кариера. Не можем да останем на едно място, колкото и да ни е скъпо то. За мен българската публика винаги е била много топла. Тя ме е подкрепяла от самото начало, от моите първи стъпки като музикант на сцената. За мен е голямо удоволствие, тук пред нашата любима родна публика да правим подобни интересни проекти, да разчупваме статуквото с подобни неща. Според мен публиката донякъде е различна в различни държави, но в крайна сметка това, което обединява е, че ние боравим с универсалния език на музиката. Когато музицираш с любов и с вяра, че даваш нещо на хората, те винаги реагират топло, винаги са радушни и те подкрепят. Това е взаимовръзката, която е много важна за нас – артистите.
Каква е емоцията и смисъла, които искате да подарите на хората, които ще дойдат да ви чуят, да ви видят и да ви се насладят на 15-ти юни?
Преди всичко искаме да ги потопим в една атмосфера, която може би подбужда не само към емоция. Безспорно някои от песните, които ще изпълним, носят прекрасни емоции, но и размисъл за това как изкуството и културата трябва да бъдат едно огледало на обществото. Не случайно сме нарекли и спектакъла така - „Огледало – кабаре и други истории“. Струва ми се, че това е много належащо в България. Всички знаем с какви проблеми се сблъсква културата, колко е трудно нейното финансиране и как липсва ясно насочена държавна политика. Всички тези теми намират трибуна чрез кабарето. То е един елегантен и естетски начин да покажем кои са наболелите проблеми на нашето съвремие.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
