Скъпи Че,
Помислих си, че може да искаш да знаеш, че днес посетих къщата ти. Тази, в която си израснал, в околностите на Кордоба в Аржентина. Знаеш ли, че са я превърнали в музей? Стари снимки на семейството ти, от детството ти, от младежките ти години, през които си растял и подхранвал кипящия си гняв, както и от по-късните години, които си прекарал, съсредоточавайки този гняв в опит да промениш света.
Не съм сигурен дали някой ти е казал, Че, но сега си нещо като икона на поп културата. Има една снимка на лицето ти, която се е превърнала в едно от най-разпознаваемите изображения в света. Използват я в името на революцията, в борбата за промяна, в отхвърлянето на неравенството. Използват я истинските борци за свобода, както и от тези, които подкрепят каузата само на думи. Лицето ти краси тениските на богатите и на хората от средната класа – тези, които никога не са изпитали страдание, тези, които си мислят, че една дреха може да ги обвърже с борбата. Те обикалят света, говорят за неправдата и как да се преборят с нея, но без никакво намерение да участват в тази промяна.
Мотивацията на действията ти е едно, последиците от нея обаче – съвсем друго. Ти помогна за идването на власт на лидери, които се превърнаха в диктатори, изигра роля в докарването на света на ръба на ядрен холокост и се бореше срещу принципи, които голяма част от хората днес смятат за правилните.
И така, пак ще те попитам, какво би си помислил за Че днес?
Майкъл
