Пласа Майор е площадът, който най-често ще видите на картичките от Мадрид. Макар сега да изглежда просто като най-обикновен площад, ограден от четири страни със сгради, някога тук е имало арена за борби с бикове, извършвали са се екзекуции, а от паметника на крал Филип III дълги години се е носила непоносима воня на мърша.
Това прави славата от миналото на Пласа Майор малко тъмна, да не кажем възмрачна, но пък нали едни от най-любимите места на туристите по цял свят са именно затвори, тъмници и места за екзекуции – там, където се е удовлетворявала нуждата от зрелища на тълпата.
Две от сградите, които поръбват днес площада, са били Сградата на пекарите и Сградата на месарите. Срадата на пекарите има цветни рисунки на фасадата си (те обаче са съвременни, завършени през 90-те години на миналия век), точно отсреща е тази на месарите. Ако застанете по средата, можете да си представите как от единия край се е разнасял аромат на прясно изпечен хляб, а от другия са се чували ударите на сатърите, с които се е разфасовало месото. Днес нищо подобно няма да откриете – сутерените на тези сгради са превърнати в магазини за сувенири, а хляб и месо има само по картичките.
На Пласа Майор обаче е имало не само прясно заклани животни – тук с живота си са се прощавали и немалко нещастници, обявени от Инквизицията за вещици, еретици и всякакво друго зло за праведните католици. Освен че са ги бесели, се е извършвало и обезглавяване чрез усукване на тел около врата на осъдения и стягането й на фона на възторжените възгласи на тълпата. Както знаем, екзекуторите от времето на Инквизицията, са можели да се похвалят с богато въображение, когато стане дума за разнообразни методи за убиване. Именно човек, вързан на стол с тел около врата си е изобразен на метална плочка на каменен паметник на площада.
И ако кървищата са ви дошли повечко, ето нещо малко по-меко. Паметникът на крал Филип III на кон (създаден през 1616 г.) в началото се е намирал на друго място в града, най-вече защото по това време Пласа Майор не е съществувала. През 19-и век статуята е преместена на площада. Още в първия ден, в който металният паметник е монтиран обаче, чувствителните носове на местните хора долавят смрад на мърша. Дълги години източникът на вонята остава загадка, като чак през 1931 г. мистерията е разплетена с гръм и трясък. Буквално с гръм и трясък. След като са обявили Испания за република, революционери в еуфорично настроение решават да взривят паметника на някогашния монарх. Тогава става ясно, че през всички тези години в устата на коня, която не била запечатана, влизали птици, които търсели топло място през зимата. Вътрешността на паметника е куха и често се случвало птиците да умират вътре. Можете да си представите колко мъртви птици са останали в търбуха на коня за изминалите години, поставяйки на изпитание обонянието на мадридчани.
Пласа Майор, както е широк и равен, известно време е използван и за арена за борби с бикове. Тореадорите са се събирали в средата, а наоколо публиката е следяла кървавото зрелище.
Днес площадът няма специални функции, освен да бъде фон за снимките на туристите. След като знаете всичките му мрачни тайни обаче, ще оцените колко безгрижно и щастливо място е той сега.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
