Повечето хора избират да стигнат до Кръстова гора с кола през Асеновград – Лъки – Борово. Ние обаче решихме да добавим малко трудност в това поклонническо пътуване и вместо това потеглихме към село Мостово, откъдето пеша през Добростанския дял на Родопите до манастира се стига за малко повече от час.
Когато селото се появи за пръв път пред погледа ви, си заслужава да спрете колата за фотопауза – пътят се вие мързеливо като змия около склона, а селото се простира като на длан пред очите ви в далечината. Мостово е получило името си от естествения мост, който реката е прокопала в скалата още на входа му. Хората тук са малко, но по родопчански дружелюбни и услужливи. Веднага ще ви посочат накъде е пътеката към Кръстов връх, а има и много табелки, така че дори и най-неориентираните ще се справят.
Спираме пред двора на един дядо и го питаме дали може да оставим колата си пред къщата му. „Ама може, разбира се. Аз съм стопанина тука, нищо няма да й стане. Ако някой пита, ще кажа – моя е!“. Макар и да недочува, дядото е енергичен и гостоприемно маха трупи и клони от двора си, за да паркираме. Уличките са тесни и да оставиш колата на улицата е равносилно на това да я запушиш (макар че за няколко часа видяхме само една движеща се кола в селото).
Поемаме нагоре към планината. Горе-долу половината път (първата половина) е бая стръмен. Особено ако не сте във форма, минаването му ще ви се стори непоносим Сизифов труд, а в горещите летни месеци ще ви се иска да посядате на всяка рядка сянка под буковите дървета. Струва ни се, че не сърца, а камбани бият в гърдите ви. Към края си обаче пътеката е много леко наклонена и си е лежерна разходка в сравнение с изминатото.
Накрая излизаме на широк асфалтов път, на който има и отклонение за аязмо Очното. Разхождаме се из манастира, възстановяваме силите си с вода от аязмо Гълъбичката – студена, планинска вода, чийто вкус можете да оцените истински само ако сте изкачвали баири през последния час и половина.
На връщане пътят е лек, сърцата ни подскачат, окрилени от обиколката на параклисите и почивката на това място, за което казват, че носи силен енергиен заряд. Също и от мисълта, че пътят е само надолу.
Когато се връщаме отново в селото, две възрастни жени си почиват на сенчестата страна на улицата и ни канят да отдъхнем при тях. Питат ни откъде сме, що сме... Обясняват ни, че според силата на слънцето сядат на една от двете пейки, които се намират една срещу друга от двете страни на улицата – от сенчестата или от слънчевата страна.
Дядото пък, ни посреща като стари роднини и ни уверява, че на колата нищо й няма (в което и за миг не сме се съмнявали). Междувременно е дошъл на гости брат му, който ни кани на по айран. Знаем, че е невъзпитано да откажем, но бързаме да се приберем по светло и отклоняваме поканата.
Полезна информация: До село Мостово се стига от Пловдив през Асеновград по пътя за Кърджали като преди табелата на излизане от село Червен има разклон с табели за Мостово, Белинташ и Орешец. Минете през Горнослав и Орешец, след което следете за отклонението за село Мостово (главният път продължава в посока Белинташ и Врата). Пътят е тесен, но в добро състояние. Тъй като улиците в селото са изключително тесни и няма къде да оставите колата си, освен в нечий двор или да запушите пътя, най-добре паркирайте в центъра на селото. Носете си много вода, по пътя няма чешми, а изкачването ще ви изтощи.
