Заради ключовото му място, няма начин все някога да не минеш поне за малко през Белград. Бях минавал през сръбската столица няколко пъти на път за други дестинации, но никога не бях оставал в града.
Дори когато се случи да отида там по определен повод, пак стана така че по-скоро се застоях, отколкото останах. Просто защото времето не стигна, защото имах конкретна цел там, защото е по-добре да не си фалирал, за да пътуваш, и последно – защото Белград е място, където всеки би поостанал. Не толкова дори заради забележителности, защото това не е Париж, а заради жизнената, свойска атмосфера в този град.
Това, което Белград представлява в 2015 година, оставя само въпроса къде можеше да е Сърбия, ако не бяха войните на нейната територия от близкото минало. Столицата на сърбите в наши дни не изглежда като място, което е страдало повече или по-малко от всяко друго на Балканите, даже напротив. Единственият спомен за бомбардировките на НАТО от 1999 г. е сградата на министерството на отбраната, която е частично разрушена от ракети и сърбите просто са я оставили така. Едва ли можеш да забравиш подобна част от историята, ако имаш такава гледка пред очите си всеки ден. Но това е и единственият спомен от тези събития, който видях в Белград.
Всичко останало е в общия тон на балканските славянски столици - панелен обръч около един център в австрийски стил от края на 19-и и началото на 20-и век. В същото време в заведенията всички сервитьори и продавачи говорят английски, като в името на бизнеса дори оставят настрана обичайното си желание да комуникираме на родните си езици. По улиците англоговорящите хора са значително повече, отколкото в Загреб например. Самата сръбска култура пък изглежда много богата, защото от столетие почти безпретятствено възприема и абсорбира всякакви влияния, и всичко това си личи в Белград, 21-ви век.
Самият факт, че група като американците от Mudhoney имаха концерт в Белград и напълниха до дупка Dom Omladine, говори за това до колко сръбското разбиране за музика е адекватно на световната култура. Особено впечатляващо е, че Mudhoney свирят гръмък и шумен рок с гръндж привкуси и най-силните им дни бяха преди 25 години, а концертът им събра достатъчно хора, че да се създаде впечатление за някаква приемственост в ъндърграунд музиката към младите, гръмките и шумните, всички онези, които избухваха час и половина в залата на 4 юни.
На сърбите им се носи слава на скандалджии и кибритлии, но на своя територия са много любезни и хората по улиците правят впечатление на поне привидно спокойни от това, което имат. Изглеждат все едно всичко, което си мислят, че Белград представлява, е добро за тях. И на тяхно място вероятно бих се чувствал по същия начин по няколко причини – градът е сравнително добре поддържан и се почиства през нощта, има денонощен градски транспорт, по улиците навсякъде има различни улични музиканти, климатът е приятно топъл, а сръбкините са пословично красиви.
Въпреки че на практика бяхме в Белград за по-малко от 24 часа и изключително заради концерта, нямаше как да не минем поне през крепостта на града (турското й име е Калемегдан), която е задължителна за всеки пътник, турист или пътешественик в града. В нея е разположен големият парк Калемегдан, а от оригиналните защитни укрепления са останали стени, порти, кули, бойници. Докато наблюдавах сливането на реките Сава и Дунав в близост до стените, си мислех, че това не е най-внушителната крепост, но определено е добре за местните да имат подобно място в града.
От една страна то привлича както тълпите азиатски туристи, дошли за забележителности, така и хора, дошли по всякакъв друг повод. От друга страна, Белградската крепост е символ, който постоянно припомня на сърбите какво е БИЛО, докато в същото време те си разпускат ефективно и се радват на това, което Е в 21-ви век.
За съжаление, въпреки внушителността на бившето укрепление, не може да се подмине фактът, че по нашите краища на бялото не може да няма и малко черно и боклуците под стените са следващото нещо, което прави впечатление след славната история на мястото.
Най-важното в Белград изглежда е душата на този град. Този град се храни добре, защото порциите са толкова огромни, че последните хапки влизат в стомаха насила. Не защото има място там, а защото е грехота да се оставя толкова вкусна храна. Този град няма проблеми с нощния живот и той е в същия своеволен 24/7 стил като този в София. Има огромен брой кафенета, барове и нощни заведения, въпреки че от наблюденията в Сърбия и Хърватска, феноменът на алкохол & цигари на всеки ъгъл остава с български патент. В сръбската столица нощно време от барове, заведения, зали и клубове кънти музика на запис и на живо, а потокът от хора по улиците дори в малките часове на нощта в работните дни е впечатляващ.
Белград в по-малко от 24 часа е град, в който всеки българин може да се чувства като у дома си, град, който живее в познатите темпове, но в същото време плава уверено през времето и пространството в някакъв собствен ритъм, убеден в своето бъдеще.
Вече ви се ходи в Белград? Вижте най-добрите оферти за пътуване до Белград!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
