Това не е място, на което ще попаднете случайно или пътьом. До село Маточина може да ви отведе само целенасочено търсене. Още повече, че ако така „случайно“ си се мотаете толкова близо до българо-турската граница, човек би си помислил, че не ви е съвсем чиста работата.
Пограничните райони винаги са ми били любими. Едно, че са слабо населени и непознати (т.е. неизменно подстрекаващи към откривателство), и друго, че тук се крият неподозирано любопитни места.
За да стигнете до Маточина, трябва да отбиете от Свиленград или Елхово (зависи откъде идвате). От Свиленград са около 40 км по сравнително читав асфалт. Между другото, по пътя на няколко пъти ще минете покрай старите телени погранични заграждения – останки от соца, може би някой ден също ще бъдат обявени за паметник на културата.
Най-добре оставете колата в село Маточина и първо се разходете до крепостта Букелон - пеша е не повече от 10 минути. Букелон или Маточинската крепост (както я знаят местните хора) е построена през 4-ти век от византийците, за да защитава пътя към Одрин (Адрианопол) и Константинопол. През 10-ти век е разрушена, а двеста години по-късно е издигната наново с четириъгълна централна кула, в която са били жилищните помещения. Имало е два етажа и огромно подземие, както и малък параклис. Именно тук цар Калоян напада латинската армия и успява да плени Балдуин Фландърски през 1205 г. Според легендата Балдуин е прекарал няколко пленнически нощи в крепостта преди да бъде отведен към Търново. Сравнително добре е запазена кулата-тъмница с височина 18 м. Истински величествена е гледката на крепостта на хълма, както и гледката от Букелон към околностите.
Още за крепостта Букелон и село Маточина
Продължаваме към другата забележителност на селото - скалната църква от 10-ти век (като се връщате от крепостта към Маточина, свивате вляво по черен път малко преди табелата за селото). В нея до средата на миналия век са се извършвали богослужения, а на платото над нея са се провеждали събори. Църквата е вкопана в скала на едно от възвишенията на Сакар планина. Дълбочината на помещението е 14 метра, а отстрани на входа ще видите следи от изсечени в скалата стъпала. Над свода, през който се влиза в храма пък има изсечени култови знаци, вероятно тракийски. При ясно време от възвишението на църквата освен меандрите на река Тунджа и долината на река Фишера, можете да видите и минаретата на Селимие джамия в Одрин. За щастие, ние имахме именно такова хубаво време.
В района има още една интересна скална църква, също от 10-ти век. От Маточина тръгнете в посока село Михалич и още преди селото ще видите табела „Скална църква“. Слиза се надолу по стръмен склон. Църквата е издълбана в меката варовикова скала и след главния вход продължавате надолу по стълби, за да влезете дълбоко в скалата. В самия храм ще видите каменен олтар и 6-метров купол. Според археолозите тази църква е уникална за България заради размерите и плана си. Смята се, че е използвана от монаси и отшелници от различни средновековни ереси.
Ако се отправите на това откривателско пътуване, задължително обуйте високи обувки и дълги панталони, тъй като в района на църквите е обрасло в високи треви, има и змии.
