Пол Осуел (Paul Oswell) е човекът, който се забива директно в снежна пряспа със сноумобил; запалва собствената си риза във винена изба; пада зад борда на яхта... Очевидно човек, който живее, за да не се учи. Добре де, не е само това.
Пол пътува като травъл журналист от повече от десет години, бил е на всичките седем континента и често се шегува, че е бил на места, много далеч от утъпканите пътеки, само заради ужасното си чувство за ориентация. Неговите истории можете да прочетете в едни от най-големите печатни и електронни издания, сред които „Дейли мейл“ и „Гардиън“. Наскоро издаде и книга с пътешественически истории, която носи закачливото име „Стесняване на светогледа ми“ (Narrowing My Horizons).
Ето какво ни разказа Пол в интервю на пейката.
Нещото, което винаги нося на път, е... комплект много добри тапи за уши, защото не се знае къде ще ти се прииска да поспиш – може да е на някое шумно място.
Най-странното ми преживяване по време на път е... когато бях напръскан с еленово мляко в Лапландия. Все още не знам защо това се случи.
Най-хубавото на това да си травъл журналист на свободна практика е... това, че навлизаш в живот, който иначе не би могъл да си позволиш да живееш. Никога няма да съм богат, но предимствата са страхотни.
Пътуването стеснява светогледа, защото... е, сериозно, това е шега. Пътуването винаги разширява светогледа, но обикновено моите истории свършват с това да изглеждам като идиот, затова избрах това заглавие - да се надсмея над себе си.
Първото нещо, което правя, когато пристигна на ново място, е да... се опитам да намеря магазин, откъдето да си купя пресни плодове. Това винаги те впуска в мисловно приключение точно пред хотела. Опитайте. Ще видите.
Удобството за мен е... таксиметров шофьор, който честно те закарва там, където искаш да отидеш, без дълги заобикаляния или минаване през магазина на братовчед му. Бих дал сериозен бакшиш на честен таксиметров шофьор.
Планирането на маршрута... не ми е силата. Имам ужасно чувство за ориентация.
Идеалното пътуване включва... изненади, храна, която никога не съм опитвал, запомнящи се усещания, както и добър местен екскурзовод.
Пейката с най-възхитителна гледка, на която съм седял, е... пред Sea Cabbage Cafe в Блъф Коув, Фолкландски острови. Можеш да видиш стотици пингвини и красивият океан при Антарктида. А, и храната е невероятна!
Четете интервютата на Peika.bg с вдъхновяващи пътешественици всеки вторник.
