Знам, че като чуете Испания, веднага в ума ви заиграват нощни светлини, фиести, хора, които седят по барове, пият сервеса и хапват тапас, шествия по улиците, корида... И това е така – тази страна има много символи, които с лекота се превръщат в реалност в момента, в който летището ви изплюе на иберийска земя. Има и два града, които са колкото емблематични за Испания с историческите си забележителности, толкова и едновременно модерни.
Толедо – един истински средновековен град
Знаех, че е бил „крепостно градче”, бивша столица, но когато пристигнахме за пръв път, наистина не очаквах целият град да е запазил този спечифичен крепостен дух. Улиците се извиват в каменни, павирани реки между сгради със средновековни фасади, катедрали, съвсем тесни сокаци, балкончета с цветя, надвиснали над главите на туристите, прозорци с дървени капаци и много, много магазинчета, по чиито витрини неизбежно са наредени остри ножове, мечове, ками. Толедо е бил известен в целия свят с производството си на стомана и хладни оръжия. И още едно нещо – с прочутия толедански марципан. Божествена бадемова паста, излята във фигурки с различен аромат – какао, ром, плодове. Марципанът е символ на града също както ветрилата и коридата са символ на Испания.
Толедо е разположен на река Тахо (на снимката). Дори самото разположение на града в тази прекрасна планинска речна извивка е достатъчно. Представям си как съвсем естествено е станал религиозен център – в града има църкви, джамии, катедрали. Бил е седалище на архиепископите. Достатъчно е да видите централната катедрала, чието изграждане започнало през 13-ти век и продължило още 200 години. В нея се пазят истински произведения на изкуството – две картини на Ел Греко и огромен олтар – шедьовър на древните майстори. Да, оказа се, че Испания е доста повече от барове, тапас и безкрайни фиести! Вечер каменните толедански улички гъмжат от местни хора и неуморни туристи. Външните заведения са пълни, уличните музиканти напомнят за средновековните министрели, а магазинчетата се надпреварват да ви предлагат да пробвате марципан. Все пак трябва да имате сили за следващия ден, когато ви чакат още и още исторически срещи с миналото.
Саламанка – рицарска архитектура
Саламанка... и веднага се пренасяме в другия емблематичен град на Испанското кралство. Безспорно най-известен със своя университет, основан през 1218 г. и понастоящем с най-голям университетски център от над 50 хиляди студенти! Отново се изгубихме из стръмни, каменни улички, пренасящи ни в Средновековието, огромни крепостни фасади и рицарска архитектура, площади, пазещи спомена за публични екзекуции, аутодафета на апокрифни „дяволски” книги – все пак саламанка е имала най-голямата библиотека в едни от най-смутните времена на борба между църковен канон, модерна наука, суеверия и езотерика.
А като споменахме езотерика, ето и една история, свързана с името на града. Въпреки че най-вероятно наименованието идва от саламандрите, които са били многобройни в местността, „саламанка” е станало и нарицателно за „магия” заради една легенда, която разказва, че прословутата Пещера на Саламанка, намираща се в центъра на града, е била средище на черни магьосници, които са проповядвали доста тъмни изкуства. Въпросната пещера е всъщност крипта на църква, а анатемосаните „магии” са астрология, хиромантия, хипноза... Все науки, които разбираемо са свързвани с Дявола, имайки предвид, че 8 века по-късно имат подобна съдба. Но в тъмните времена на суеверия и силна Инквизиция не е било особено практично да казваш, че си астролог! При всички положения обаче Саламанка си остава един от най-старите учебни центрове в Европа – и за канона, а и извън него.
Тази статия ви хареса? Присъединете се към Peika.bg и във Facebook, за да следите всички вдъхновения за пътешествия и разкази на (не)обикновени пътешественици!
