Пред 150 души бе представен новият роман на Теодора Димова в галерията на Национална художествена академия.
„Смърт, смърт, смърт.” Това са думите, които отекват в първите седмици след преврата на 9 септември 1944 г. Те са и думите, с които проф. Михаил Неделчев започва представянето си на новия роман на Теодора Димова, „Поразените” (ИК „Сиела”), пред публика от 150 души. Годините непосредствено след съдбовната дата, дамгосала историята на няколко поколения за десетилетия напред, рядко присъстват в художествената литература 75 години по-късно. Теодора Димова, един от най-обичаните женски гласове на българската литературна сцена, възкресява спомените от този период с разказ за жените и децата на трима души, убити от новата власт.
„Ние всички, родените преди ’89-а и след нея, всички ние, които имаме нещо общо с България, сме поразени от тези събития така, както сме поразени от Чернобилската авария – казва за романа Димова. – Мащабът на пораженията тепърва започва да излиза наяве. Това е печално известно за всички ни. Но поразени ли са наистина „Поразените”? Това е въпросът, който ме тревожеше и утешаваше едновременно, докато пишех.”
Тя, проф. Михаил Неделчев и проф. д-р Веселин Методиев проведоха дискусия за преврата, за пожертваните съдби и истини и за отзвука от този период толкова десетилетия по-късно. За значението на паметта като начин да почетем жертвите на лагерите на смъртта, бившите хора, погубената България.
С рядко срещана писателска смелост „Поразените” ни запраща в мислите на жертвите на Народния съд. Длъжник ли е българската литература на демокрацията? Късно ли е за свидетелствата на поразените от режима? И в какво се изразява поражението и в какво победата? Броени седмици след излизането си, новият роман на Теодора Димова се затвърди като литературно постижение от впечатляваща величина.
Източник: ИК „Сиела”
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
