Кумбх Мела е най-големият фестивал в света. Той се провежда веднъж на всеки 12 години и продължава 55 дни. Фестивалът се организира в близост до град Алахабад, Индия, на мястото, където се сливат свещените реки Ганг, Ямуна и пресъхналата Сарасфати. Над 100 милиона поклонници от цял свят отиват именно там да се пречистят. Кумбх означава глинен съд за вода, а Мела – празник. Това е празникът, на който свещената вода на реките „измива“ греховете на хората и ги освобождава от прераждания.
Фотографът Юлиaн Ангелов разказа за удивителния фестивал Кумбх Мела от първа ръка по време на фестивала Дните на предизвикателствата 2013 в София. Той представи снимки и лични впечатления от събитието, променило живота на милиони хора. Ето как изглежда Кумбх Мела през неговите очи.
Специално за фестивала се строят понтонни или плаващи мостове. Формират се и палаткови лагери, където отсядат поклонниците. Може да се отседне и в някои от ашрамите (уединено място за духовно търсене) в близост до фестивала или в хотел в Алахабад.
На фестивала освен индийци има и много чужденци. Повечето от тях се занимават активно с йога, някои от тях дори са станали аскети. Много малко посещават фестивала от чисто любопитство, като туристи. Най-трудната част за тях е да се освободят от предразсъдъците и да се потопят в атмосферата на събитието. Предразсъдъците се оказват по-силни от желанието на Юлиан Ангелов да се изкъпе в реката, затова той потапя само краката си. Но дори тогава той успява да усети енергията на мястото.
Отношение на индийците към реката, животните, празниците е много различно и дори странно за един европеец. Водата в реката не изглежда чиста и приветлива. Понякога може да се забележат в нея плуващи боклуци и дори трупове на хора. Но тя е свещена, от нея се пие, с нея се къпе, готви, пере и също по нея се отпращат мъртвите. Тялото на аскет, дете или бременна жена не се изгаря, върху него се палят треви и се пуска в реката. Водата е и място за ежедневна медитация на някои хора. 90-годишен индиец, например, медитира всеки ден по 4 часа в реката Ганг.
Индийците обожествяват освен реките, и животните. Не е нещо необичайно да видиш индиец, увил около главата си змия, да я храни с мляко, дори да няма пари за собственото си прехранване.
Това е и място за посвещение на аскети от най-различни секти на индуизма. Основният принцип на аскетите е отказването от всичко земно, защото само когато се откажеш от всичко, получаваш реално всичко. Според техните вярвания, марихуаната спомага за медитацията, именно заради което те пушат по цял ден. Те не режат косата си, защото в нея се събират енергиите, но някои поклонници бръснат главите си – така символично започват на чисто.
За тях е много важно даването на обет. По този начин те показват надмощието на духа над тялото. Някои дават обет да ходят голи, други – никога да не сядат, трети – да носят 2 кг корона от броеници на главата си. Когато даде обет, всеки аскет го спазва стриктно. Някои от обетите водят до физическо осакатяване. Например един индиец е дал обет да стои с вдигната ръка 40 г., заради което ръката му е атрофирала и е неизползваема. А в сектата Нага при специална церемония гуруто умъртвяват пенисите на аскетите.
За много хора ритуалите на индийците са странни, но всъщност някои от тях са много красиви. След ритуалното къпане се сформират шествия с музика и танци, жените пускат купи с цветя и маслени лампи по устието на реката, правят ритуално пречистване на въздуха от зли духове с гонг. Вечер се посреща залезът и се медитира. Може да видиш хора, танцуващи около фалическия символ на Шива. Приготвят се най-различни ястия и ритуално се предлагат на боговете. При извършването на всеки ритуал, дори при най-дребното нещо, те изричат мантри. Мантрите са начин да се влезе в контакт с енергията на дадено място.
Въпреки, че има дефицит на храна и много от хората на фестивала просят, благотворителността въобще не е чужда на индийците. Манастирите раздават храна и чай, също и самите хора споделят храната си с непознат в беда. Специфичното е, че тази храна е вегетарианска. За индусите вегетарианството е начин на живот, начин да осъзнаеш, че не си сам на този свят и храната, която консумираш оказва влияние върху твоята същност.
На Кумбх Мела традиционното среща модерното. Могат да се видят пътуващи коли и бусове, а зад/пред тях хора яхнали по един слон – въобще всякакъв вид превоз. А пред самата река можете да се натъкнете на аскети, чакащи да се топнат, които се щракват за спомен с айпад.
Разнообразието от хора, всеки със своите националност, религия, ритуали, традиции и нрави, прави този фестивал уникален, а всеки, посетил го, си тръгва оттам нов човек.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
