През декември 2013 г. британският фотожурналист Левисън Ууд започва невероятно приключение – потегля на път, за да стане първият човек, изминал пеша цялото поречие на река Нил. По време на пътешествието си той е заплашен с пистолет и обран, евакуиран е от военна зона и за малко да бъде изяден от крокодили. Прекосаява блата, изкачва планини, свиква със скорпионите в пустинята Сахара и вечеря със задушен плъх и печени скакалци.
Именно тези преживявания са причината Левисън да сподели пред CNN, че това са били най-вълнуващите месеци в живота му.
Ууд признава, че винаги са го вълнували историите на големите откриватели на Африка от времето на викторианството.
„Това беше възможност да опитам да направя нещо, което никой никога не е правил досега. Но в действителност беше и възможност да откривам Африка през 21-ви век и да видя как нещата са се променили и същевременно са си все същите“, разказва той.
Пътешествието започва в Руанда, трае 9 месеца и включва изминаването на повече от 6000 км. Ходенето е важно за Левисън, защото „пеш е единственият начин, по който можеш да влезеш под кожата на една страна“.
По време на част от приключението му го придружава телевизионен екип на британски канал, понякога ходи с местен водач, но през повечето време е сам.
„Най-трудното беше да запазя мотивацията си, когато всяка сутрин ставам, за да измина повече от 30 км – отново и отново“.
Оцеляването
Левисън споделя, че оцеляването му по пътя зависи преди всичко от гостоприемството на местните хора, като суданците са се оказали най-щедри и отворени към него. Дори и споделянето на вода е изключителен акт на доброта, тъй като повечето от тези хора изминават по 20 км на ден до най-близкия водоизточник.
Половината от времето Левисън спи под открито небе, през останалата половина – спи в домовете на местните хора. Невинаги намира и храна – има два дни от пътешествието си, в които не слага и залък в устата си.
Краят на приключението е в Египет, където Нил се влива в Средиземно море. „Първото нещо, което направих, беше да се хвърля във водата“, казва Левисън и допълва, че след месеци на ходене краят му е донесъл чувство на удовлетворение, но и тъга.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
