Само на две пресечки встрани от Централна гара в Пловдив има район, който е едновременно едно от най-красивите и най-призрачните места в града. Това е районът с някогашните тютюневи складове. Тези сгради днес пустеят и се рушат. Само вятърът фучи измежду изпочупените им прозорци и разказва истории от славното им минало.
Човек трудно би повярвал, че сградите в тютюневото градче са складове – те са служели единствено за складиране на бали с тютюн, а изглеждат така, сякаш са строени за резиденции. Стилът на сградите е предимно сецесион, фасадите са цветни, а мирисът на тютюн се набива в носа. Собствениците им не просто са разполагали с много пари, но са имали изтънчен вкус, придобит при пътуванията им в чужбина. Искали са да се покажат пред своите търговски партньори като модерни и напредничави хора.
Именно тук се развива действието в романа на Димитър Димов „Тютюн“, а в някои от складовете са заснети и сцени от едноименния филм.
И до ден днешен, разхождайки се покрай изоставените складове по улиците „Иван Вазов“, „Булаир“, Цанко Дюстабанов“ или „Д-р Г.М. Димитров“, можете да се пренесете в 20-те години на миналия век. А какво ще се случи със складовете - само времето ще покаже.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
