Един екскурзовод със сърдечен дефект – казва, че при един преглед установили, че сърцето му има три камери – бяла, зелена и червена - и въздухът извън България му е противопоказен.
Разказвача на приказки, както много го познават, или Константин-Кирил Иванов, е екскурзовод, какъвто бихме искали да виждаме във всеки автобус с туристи в България. Един ден осъзнава, че ако работи това, което харесва, всъщност никога няма да му се налага да работи. И започва да разказва приказки по българските земи, докато води туристи по крепости, светилища, винарни, кану преходи и пещери... Прочетете само няколко реда от него и ще ви се прииска да пътувате с него.
Кой е Разказвача на приказки: Повечето хора ме познават като Разказвача на приказки и много малко знаят, че името ми е Константин-Кирил. Роден съм в Плевен, където завърших средното си образование, след което заминах да уча в Пловдив – Растителна защита, после в Благоевград – Психология и отново в Пловдив – Туризъм/екскурзоводство.
През годините различни проекти ме водеха в Англия, Норвегия, Италия, Германия, Русия, Коста Рика, Нова Зеландия, но никога не съм имал намерение да оставам в чужбина. При един преглед установих, че сърцето ми има три камери – бяла, зелена и червена и въздухът извън България ми е противопоказен.
Целият ми житейски път до момента премина в комуникацията с хора и така открих за себе си, че това е дарбата, която ми е дадена свише в моя житейски Път. Любовта ми към историята и природата на България в съчетание с комуникативните ми заложби доведоха съвсем резонно до професията, която се превърна във всичко, което искам да правя до края на живота си – екскурзоводството. Сега съм екскурзовод на свободна практика, маршрут дизайнер и мениджър вътрешни пътувания в една туристическа агенция.
Най-големият ми недостатък е... че искам да покажа на хората колкото се може повече от България и искам да оставят парите си за туризъм тук, в нашата страна. Не водя групи в чужбина и не искам да го правя, сигурно заради онзи сърдечен дефект...
Мигът, в който разбрах, че ще стана екскурзовод, беше когато... открих, че ако работя това, което харесвам, реално няма да работя нито един ден през живота си. Тогава когато открих, че не само искам да знам колкото може повече за историята, географията, културата, бита, архитектурата, изкуството, природата, археологията, митовете, легендите и т.н., и т.н., но и аз да съм този, който пръв ще ги разкаже на другите. Удоволствието да знаеш пътя до тези места и да гледаш хората в очите, който се потапят в един друг свят чрез нещата, които разказваш, е неповторимо.
Това, което туристите не разбират за моята работа, е... разликата между причините и поводите да сме заедно на едно и също място, по едно и също време. Няма нищо по-хубаво да работиш това, което обичаш, защото малцина са щастливците и екскурзоводството може да изглежда проста работа, но не е за прости хора. Екурзоводството на първо място е отговорност. Коректната, актуална, навременна и изчерпателна информация за обектите е задължителна, защото тя има същата сила и значение като учебния материал за учениците. Екскурзоводството е психология, служба за безопасност, митническа и транспорта агенция, частно училище, правна и юридическа кантора, парламентьорство, кетъринг и долекарска помощ.
Харесва ми да съм екскурзовод най-много защото... Работя по 12-18 часа на ден, защото стандартното работно време тип "от – до“ не ме кефи, тъй като някак си имам усещането, че някой друг е закачил табела „Работно време” на вратата на живота ми и си я отключва, само когато е написано на табелката. Извървявам по 10-25 км на ден пеш, не само защото съм фен на екологичния начин на живот и от мириса на бензин, нафта и газ ми излизат обриви, а защото стоейки на едно място, започвам да се оглеждам за бутона за спешно повикване на медицинската сестра. Почивам рядко не защото имам невидим костюм на Железния човек, с който не се уморявам, а защото има толкова много да се види и научи, а средната продължителност на живот е толкова малка... Нямам личен живот – когато съпругата ми ме попита къде ще почиваме през лятната ваканция, започвам с организацията на маршрута по часове, дати и обекти за посещение, които в крайна сметка се ограничават между пясъка на плажа и студената бира в капанчето – пак там. Е, какво да не му харесваш?
Сега сериозно - заради факта, че можеш да бъдеш полезен с информация за страната си, а информираните хора виждат Пътя по ясно. Помнят миналото си, знаят какво е род и родина, уважават традициите си и се гордеят с произхода си.
Моментите, в които изпитвам съмнение, са... първите 5 минути при тръгването с всяка нова група, нещо като сценична треска. Няма други случаи на съмнение, защото не поемам ангажименти, които не мога да изпълня. Не ходя на места, които не познавам. Не разказвам истории, които не знам. Не споделям неща, които не съм изживял. Съмненията са ми свързани с най-трудните ми „клиенти” – собствените ми деца, които поради голямата ми самокритичност и професионалан деформация си мисля, че трябва да знаят повече от другите....
Най-голямото предизвикателство е... винаги да си във форма. Изискват се много знания, железни нерви и умение да водиш група хора, които познаваш от 5 минути, без те да се чувстват по някакъв начин управлявани или манипулирани. Да можеш да се абстрахираш от околните, когато говориш и в същото време да успяваш да следиш всички. Умението да реагираш адекватно във всякаква ситуация и да не изпадаш във паника. Да умееш да се сработваш с всякакъв тип хора. Да можеш да отговориш по всяко време на всякакви въпроси.
Най-важно е когато пътуваш, да... си неразделна част от самото пътуване. 24 часа. Работата в туризма не е превеждане на група хора от едно място на друго с изпълняване на една-единствена цел по време на пътуването - да се върнат туристите обратно, по възможност без жертви и произшествия. Истината за тази професия, както и за всички останали, е лесничка – трябва да се работи с любов.
Обичам дестинации, които... понеже работя (по лични съображения цитирани по-горе) само в България, няма дестинации които да не харесвам. Аз самият съм дизайнер на маршрути в цялата страна, по които основно работя и тъй като те са различни може да се каже, че обичам онези дестинации, които съчетават разнообразие и нетрадиционност на активности за периода на пътуването.
Никога не тръгвам на път без...
- Предварителна уговорка за посещението на всеки обект – време, ден, час
- Уредено настаняване
- Проверка за нова, непозната за мен, интересна информация за обектите и пътя
- Задължителната екипировка съобразена с маршрута
- Един-два талисмана, подарени от децата ми.
На път обичам да чета... Нямам такова време. Виж работното време на един екскурзовод. Аз съм книгата, от която туристите четат.
На път обичам да слушам... тук е като с книгите. Аз съм радиостанцията, която излъчва 24 часа - едно радио, един водещ. Човекът оркестър.
Когато за първи път се озова на ново място... Всяко ново място е място под небето, което спират дъха ми за един миг. Тези места имат способността да завладяват интереса ми, да ме примамват и впечатляват. Имам желанието да вкуся, докосна, помириша максимално бързо, максимално повече. Чувствам се като откривател.
Все не ми остава време да... попътешествам вътре в себе си...
Пейката с най-красивата гледка се намира... пред жилището ми, където виждам децата си да тичат и играят и чувам смеха им.
Разказвача на приказки можете да следите тук.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
