През 1992 година британският скулптор Брус Мънро е на екскурзия в Австралия. Като всеки заклет турист на път през пустинята и той не пропуска да се отбие при един от най-известните символи на Австралия – свещения скален масив Улуру.
Жегите са непоносими, но Мънро си спомня, че вместо да се почувства изтощен на онова място, тялото му като по чудо се зарежда с дори още повече енергия под палещите лъчи на слънцето.
„Не би ли било страхотно целият пейзаж да се изпълни със светлина?“, мисли си Мънро, и тази мисъл се отпечатва в съзнанието му за 24 години напред, когато той най-накрая успява да реализира идеята си за светлинно шоу при Улуру.
Гледката в нощта е впечатляваща – земята около монолита е осеяна с хиляди разноцветни светлини (50 хиляди, ако трябва да сме по-точни), които напомнят цветни „стебла, като заспали семена в пустинята, които избухват в цъфтеж по здрач с нежна ритмична светлина под искрящо одеяло от звезди,“ както Мънро сам описва творението си. Светещите цветя представляват разноцветни електрически крушки, които се зареждат от слънчевата енергия, както самият Мънро разправя, че се е заредил, когато за пръв път е стъпил на тази мистична земя преди повече от две десетилетия.
Полето на светлината край Улуру най-накрая сбъдва заветната мечта на скулптора след толкова време, но през годините подобни полета са разцъфтявали под неговата артистична ръка по много места из Великобритания и САЩ. Проектът при Улуру обаче за него е върховото постижение, защото изразява благодарността му към земя, която някога го е изпълнила с живот и е вдъхнала смисъл на творчеството му.
Туристите биха могли да се наслаждават на хилядите светлини под звездното небе край Улуру до края на март 2017 година.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
