Текстът и снимките са изпратени от Инес Атанасова за конкурса на Peika.bg "Разкажи и спечели". Участвайте и вие и можете да спечелите последната ни книга "Мистични разходки из България за не/обикновени пътешественици". Повече информация за конкурса можете да откриете ТУК.
Оказва се, че по всяка вероятност изразът „Виж Неапол и умри“ е грешен превод от латински на италиански на думите на римски поет и би следвало да е „Видях Неапол и Мори“, като Мори е селце близо до Неапол. Може и да е хитър маркетингов трик и туристите да прииждат, за да видят защо след Неапол трябва да се мре. Ако пък е верен изразът, възможно е това да е свързано и със самото име на града. Неапол означава „Нов град“ и може би древните са искали да кажат, че трябва човек да види Новия град, за да осмисли съществуването си. Кой знае, това са само догадки. Каквато и да е истината и ние се озоваваме в Неапол, за да проверим това с очите си. А градът е жив, пулсиращ, изключително динамичен, на места не особено чист (меко казано), на други – аристократично елегантен, а на трети – цари спокойствие, тишина и хармония. С други думи – за всекиго по нещо.
В Неапол бяхме четири дни в края на октомври тази година. Има какво да се види и за повече от четири дни, но както оптимистично ни каза дамата от Teatro di San Carlo в отговор на съжалението ни, че не можем да го посетим поради липсата на английска обиколка в деня, когато се наканихме да го направим – „Next time“. Това изобщо не е невъзможно предвид краткия директен полет от София – за час и 10-20 минути вече сте в Неапол. От летището взимате автобус или такси до града и вече може да се впуснете в приключението, наречено Неапол. Има хотели за всеки джоб, лично аз предпочитам да съм в центъра на събитията, дори и да се налага да платя малко по-скъпо, това се компенсира с добрата локация и улеснените транспорти връзки.
Избрахме хотел на Площад Гарибалди, близо до Централната гара, където има спирка на метрото, много автобуси също спират там, а също и влаковете за Херкулан, Помпей и Соренто. Най-красивата част в Неапол обаче е Марината срещу Castel dell’Ovo - Крепостта на яйцето. От там може да наблюдавате най-красивия залез в Неапол, а наоколо се издигат изискани и доста скъпи хотели. Тази част от града контрастира напълно с шумотевицата по централните улици, бясно движещите се мотоциклети, които не спират даже при червен сигнал на светофара, а се промушват между пресичащите пешеходци. Това е доста стряскащо и не можахме да му свикнем до края на пребиваването. Освен това италианците не уважават особено пешеходните пътеки, а неаполитанците пък – изобщо. Трябва да се хвърлите буквално пред колите, за да ги принудите да спрат на пешеходна пътека.
На други места в Европа – например Будапеща, Копенхаген най-опасни са велосипедистите, които ви стресират профучавайки около вас, дори и по тротоарите и не винаги в обозначените ленти. В Неапол – това са мотоциклетистите, особено в тесните, криволичещи улички на Испанския квартал, който ще ви зашемети с колорита си и провесеното пране, като във филмите от италианския неореализъм.
След като сте се настанили и решите да започнете разглеждането на Неапол, препоръчвам да се включите към някоя безплатна туристическа обиколка. Накрая давате бакшиш, ако прецените, че обиколката си е заслужавала. Повечето си заслужават, но не всички и не навсякъде, зависи повече от гида, отколкото от града. Някои са отегчителни, на други гидовете говорят толкова бързо, че много не им се разбира, но може да случите и на добър гид. В Неапол беше такъв и останахме доволни от обиколката.
Нашият тур започваше от Castelo Nuovo, което е на 20-30 минути пеш от площад „Гарибалди“ и докатo стигнем до там, вече бяхме разгледали главната улица Corso Umberto I – естествено имаше конна статуя на Виктор Емануил II както във всеки по-голям италиански град.
Шашнахме се от шума и боклуците наоколо в сравнение, с които София би могла да е еталон за чистота. Castelo Nuovo е много красив отвън, барелефите представят различни митологични сцени, а четирите статуи най-горе символизират добродетелите – умереност, справедливост, сила и великодушие.
След като приключихме обиколката с гида, отидохме да разгледаме замъка и вътре, но не бих казала, че е много атрактивен. За мен беше интересна картинната галерия.
Обиколката с гида продължи към площад Plebiscito, където се намира Plazzo Reale - Кралският дворец и Basilica Reale di San Francesco di Paola. Архитектурата на Кралският дворец не е нищо особено отвън, отвътре е по-интересен, посетихме го последния ден. Не може да се мери с пищността на Баварските замъци или тези по Лоара, дори и замъкът „Брашов“ в Румъния е по-богат и интересен, но все пак това е резиденцията на Бурбоните от 1734 г. до 1861 г. Когато го посетихме, половината зали бяха затворени, но и цената за билета беше наполовина –три евро, вместо шест. Решихме, че сделката е честна и влязохме. За мен най-интересна беше залата на домашния театър. Доста прилична като размер, даже някои наши театри са с по-малки зали от домашния театър на Бурбоните. Таваните на залите са украсени с красиви стенописи, а мебелите са автентични.
Срещу двореца се намира църквата Basilica Reale di San Francesco di Paola. Цялата сграда, заедно с колонадата може да я наречем пример за еклектика, защото съчетава сграда – копие на Пантеона с колонада, копие на колонадата на Бернини пред Свети Петър в Рим – малко странно за мен съчетание. Предпочитам оригинали пред копия или подобия. Вътре църквата е интересна, но на мястото, където в Пантеона има отвор, тук все пак е остъклен купол.
Площадът пред църквата се нарича Plebiscito по името на референдум, поведен на 2 октомври 1860 година, с който Неапол се присъединява към Обединеното кралство на Италия, управлявано от Савойската династия. Това е и най-личният за Неапол площад, защото последния ден, когато посетихме двореца, пред църквата имаше палатки и се виеше огромна опашка, предимно от млади хора. После разбрахме, че това е благотворителна акция за даряване на кръв за нуждаещо се момче и опашката на площада е от доброволци. Сега като пиша това се питам дали някога съм виждала на софийски площад такава опашка от доброволци за кръводаряване, но май за съжаление отговорът не е положителен.
От площада Плебишито може да се спуснете надолу към крайбрежната улица и така да се озовете в Крепостта на яйцето, която вече споменах и да наблюдавате прекрасния залез и гледка към елегантните хотели наоколо. Това е обаче за самостоятелна обиколка, а организираната ни продължава към Испанския квартал.
Там се озоваваме насред лабиринт от малки улички между къщи, накичени с пране, така че човек неволно се връща към 50-те години на миналия век. Но това място си има своята магия с типично италиански ресторанти - тратории, които вечер отварят в 19 часа. Същото важи и за пицариите, имат някаква почивка следобед, не разбрахме точно каква обаче, защото бяхме заети с туристическите ни задачи.
Посетихме едно такова заведение в Испанския квартал, препоръчано ни от нашия гид и се оказа, че явно е известно в цял Неапол, защото пристигна и група американски спортисти, която напълни две зали. Заведението се пукаше по шевовете, но обслужването беше изключително експедитивно, а и там не се предполага, да се заседяваш след вечеря, защото нови желаещи напират отвън. Не е заведение за „бързо хранене“, но на практика така се получава – яж и бягай. Когато си приключил с вечерята, сервитьорът ти оставя бележка, която плащаш отпред – на касата до входа.
Вечерята с antipasti е 15 евро, без – 12 евро, напитки и десерти – отделно. Включва първо салата или спагети, второ – основно от месо или риба и отделно избирате гарнитурата. Като първо поръчвате предястието, а чак след като го приключите – основното с гарнитурата. По български маниер опитах да поръчам всичко в началото, но младежът ми обясни, че второто се поръчва после, даже ми го каза на няколко езика за по-сигурно. Това е обяснимо предвид организацията на вечерята и затова обслужването беше толкова бързо. Това заведение няма нужда от човек отпред, който да кани вътре посетители, защото те сами напират, което обяснява и голямата американска група. Съчетанието от вкусна храна с невисока цена, прекрасната организация и бързо обслужване са достатъчни да предизвикат подобен наплив. Моят избор се оказа сполучлив – италианска салата, която се оказа с картофи и зеленчуци малко ме изненада, но не беше лоша. Обаче печената риба меч с гарнитура от фенел си беше върхът!
Колкото до неаполитанската пица, пробвахме я – нищо особено, най-хубавата пица в Италия съм опитвала на о-в Сардиния – тънка, с хрупкава коричка отдолу и се топи устата. Неаполитанската не беше такава, но все пак въпрос на вкус.
След кулинарното отстъпление, продължаваме обиколката покрай спирката на фуникулара, който ви отвежда до замъка Castel Sant’Elmo и манастира Certosa e Museo di San Martino – едно от най-красивите места в Неапол. В манастира има парк с невероятна гледка към Неапол, красиви зали и прекрасна църква.
Минаваме по малка уличка, където гидът ни препоръча пицарии и стигаме до Спака Наполи, улица която пресича цял Неапол по средата. Но на картата няма да видите това име, по-скоро е прякор на 2-3 улици, които минават покрай църквата Gesu Nuovo, и стигат до площад Гарибалди. Църквата е много красива вътре и с пищна украса, не я пропускайте. Точно на площада отпред се намира туристическата информация, а малко по-надолу има и фирми, предлагащи екскурзии до Амалфи, Соренто, Позитано, но на доста високи цени.
На следващия ден посетихме Помпей като взехме влак от централна гара, билетите са 2.60 евро на посока, но пътуването на отиване беше цяло приключение в претъпкан, задушен влак с гръмко и неспирно говорещи французи, които за щастие слязоха на Херкулан (Ерколано – както ме поправи на два пъти сънародничка, живееща в Италия от 16 години, която срещнахме на летището, но аз ѝ казах, че на български е Херкулан, а пък ние сме българи!). След това пътуването стана по-спокойно.
Помпей е много интересно място, въпреки че ви отмаляват краката от обикаляне на разни къщи, някои от които имат и странно работно време - от 9-13 часа, а други от 13- 19 часа, като може една до друга да са къщи с различно работно време. Трети работят по цял ден. Не разбрах на какъв принцип е това разделение, а и според мен не е възможно за няколко часа да се обиколят всички къщи, дадени в картата, която получавате на входа. Някои не бива да се пропускат – Casa del Menandro, Casa Della Venere, Casa del Criptoportic,. Най-много ми хареса амфитеатърът, където имаше и изложба посветена на концерта на Pink Flоyd през 1971 г. Също имаше и снимки от концерта на Джеймс Гилмор на същото място през 2016 г.
Към края на октомври се смрачава рано и след 18 часа вече не може да се разглежда, въпреки че работното време е до 19 часа. Няма осветление по улиците, за да не се нарушава вида на античния град. Не всички къщи си заслужават търсенето като къщата с геометричните мозайки, но малкият и големият театър са интересни.
Помпей трябва задължително да бъде посетен в комплект с Археологическия музей в Неапол, защото там се намира голяма част от фреските и мозайките от къщите. Чак тогава получавате цялостна картина за Помпей, а тя наистина е забележителна. Музеят е близо до спирка на метрото Museo, кръстена в негова чест, което го прави много удобен за посещение. Оттам, при добро желание, може да посетите още един интересен музей с прекрасна художествена сбирка – Каподимонте, разположен сред просторен парк.
Посещението ни в Неапол беше интересно преживяване със своите плюсове и минуси. В нас остана желанието да се върнем отново, за да видим неща, които не успяхме - като представление в най-стария европейски театър „Teatro di San Carlo”, да посетим живописните градчета по крайбрежието. Неапол ни завладя със своето нееднозначно очарование и ни примамва за нови срещи!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
