Кой е Николай Василев: Николай Василев е един от най-изявените български документалисти. Завършва магистратура по кино и телевизионна режисура в НБУ. Режисьор е и автор на редица документални филми и телевизионни продукции за БНТ. Повечето от лентите му участват в различни международни фестивали и печелят редица награди, като последната засега е „Горчивата чаша“ на фестивала „Любовта е лудост“, за филма „Формулата на Тео“.
Срещата на Николай Василев с Ваклуш Толев поставя началото на близо 20-годишно заснемане на уникални документални кадри от живота на духовния учител, чийто идеи, според режисьора, ще променят света. Филмът е посветен на стогодишнината от рождението на мъдреца и представлява разказ за житейския път и идеите му.
След премиери в редица градове на България, „Ваклуш” ще бъде представен и на тазгодишното издание на „Аполония” в Созопол на 31 август.
Как се появи идеята да заснемете документален филм за непознатата на широката публика и противоречива личност на Ваклуш Толев?
В различните хора Ваклуш Толев може би предизвиква противоречиви реакции, наистина. Възможно е дори да ги смущава. Това зависи изцяло от гледната им точка. Но може би най-характерното за него е, че самият той беше цялостен и виждането му не беше гледна точка, а един завършен мироглед, едно цялостно учение, което нарича “Път на Мъдростта”.
Когато за първи път видях Ваклуш Толев, бях почти дете, на 21 години. Тогава изживявах периода, през който всеки млад човек търси отговори за смисъла на живота. Именно този импулс ме заведе при него. По онова време бях студент по кино и телевизионна режисура в НБУ и с един приятел посетихме негова лекция в София. Още като влязох в залата и го видях, веднага в съзнанието ми изникна образът на Мъдреца. Той говореше неща, които не можеш да чуеш в обикновения живот. Започнах да търся срещи с него, да посещавам лекциите му и с една камера да снимам. Така започна всичко, преди повече от 20 години.
По-късно осъзнах, че този филм е много важен за мен, съдбовен, защото нещата, които научавах, променяха самия мен. И осъзнах, че искам да разкажа на повече хора за неговите идеи и живот. Особено след като научих, че той лично е изживял нещата, за които говореше на хората. Неговите идеи, според мен, ще дадат повод на света да се промени. Приех ги лично, още повече, че нямах обяснение за някои неща, а и не можех да понеса някои неправди в живота и липсата на смисъл – или поне това, което се предлага официално като смисъл или наука. Срещите ни разшириха съзнанието ми и започнах да виждам смисъл във всичко, като откривах за себе си обясненията.
Труден ли беше филмът за Вас като режисьор?
За мен това беше един много труден филм, защото за тези 20 години бях събрал огромно количество сниман материал. Голямо предизвикателство беше и да се направи документален филм за живота на човек, който казваше, че не е правил биография. Защото, колкото и навремето да твърдяха, че битието определя съзнанието, Ваклуш е живият пример, че не фактите и обстоятелствата са определяли живота му, а идеите които е раждал. Пред мен за филма имаше не море, а цял океан от негови идеи. И се радвам, че тази година за 100-годишнината от рождението на Ваклуш успях да се мобилизирам и да направя филма.
Предпоследният Ви филм е за Теодосий Теодосиев... Какво е общото между него – физика, и духовния учител Ваклуш Толев?
И двамата са учители – единият по физика, другият – по и метафизика. И двамата са трудни за снимане, защото камерата обича да има екшън, нещо, което да се случва. А те просто преподават, говорят - и затова трябваше да има много натрупвания на ситуации и действия, от които да се извади динамичен и интересен разказ, иначе има риск да се получат едни безкрайни лекции.
И двамата успяват по някакъв свой начин да вдъхновят хората и да ги променят. С личен пример. Интересното е, че някои от учениците на Теодосий са преминали през школата на Ваклуш, защото е преподавал в Софийския Университет и е чел лекции на физици и математици.
Мен лично много ме интересува темата за за трансформацията – как може човек да се трансформира и променя. Ние имаме един огромен проблем – стоим на едно място и не се променяме. Затова търся герои, които са успели да направят със себе си и с живота си нещо значимо, което да промени статута им. В момента работя над документален филм, който е за учениците на Теодосий – за онези с най-интересни истории и най-големи постижения. Предстои да го монтирам, а премиерата му планирам през следващата година, отново на София Филм фест. Интересното е, че двама от тези ученици са ученици и на Ваклуш, а единият от тях дори е номиниран за Младежката Нобелова награда за откритието си на нови свойства на лазерна рентгенова „светлина”.
А къде е допирателна между физиката и метафизиката?
Физиката като природна наука търси отговорите за причините, по които се развива светът. Тя не само описва как се случват явленията, а се опитва да обясни кои са силите и законите, които ги пораждат и управляват. И в търсенето на тези отговори все повече навлиза в полето на онова, което наричаме метафизика, т.е. отвъд физиката. В своя живот всеки от нас пък се пита същото - защо, по каква причина, ми случва това или онова и имам ли воля и власт да променям и ръководя съдбата си? И някъде там, в целостта, физика и метафизика са всъщност едно и също - те са нашето битие. За тази цялост говореше Ваклуш. Той не ги делеше, не отричаше нито материята, т.е. физиката, нито духа, т.е. метафизиката. Напротив, казваше, че материята не бива да бъде отричана, а трябва да бъде одухотворена.
Как мислите, успява ли Ваклуш Толев да вдъхнови през призмата на времето с идеите си съвременните българи? Оказва се, че е най-гледаният документален на София филм фест тази година?
Опитът ми, особено в БНТ, особено след поредицата “Великите българи”, показва, че в съвременния българин има една латентна, може би генетично вложена в нас, идея за култура и за принос към общото благо. То може би е част от историята ни. Защото виждаме българското будителство, следосвобожденския ни подем. Българинът наистина се радва и в душата си е съпричастен към всеки, който с алтруизъм и всеотдайност дава своя принос в делото на нашата култура.
Наистина, животът ни предлага изключително голямо „богатство” на фалшиви герои. Но публиката успява да отсее и оцени истинността и искреността на идеите на всеки. И има изключителна нужда от образци и вдъхновители. Затова се опитвам самият аз да ги търся в своето творчество и да разказвам за тях и техните дела и идеи.
Когато се запознах с Ваклуш, той не беше известен, освен за някакъв малък кръг свои последователи. Но този човек, който е бил политически затворник 12 години, вместо да заклейми мъчителите си за причинените страдания, казва, че няма страдание, а има развитие; казва, че няма зло, а има нееволюирало добро. И аз се замислих. Цял живот сме учени, че хората се делят на добри и лоши, приятели и врагове, безгрешни и грешни, че дори боговете ни са добри и лоши (сатани)… Черно и бяло… Живеем в някакъв непрекъснат дуализъм - социален, идеологически, верски. И изведнъж Ваклуш казва няма зло. Ако посочиш другия с пръст като враг, като зло, неговата вина не може да е твоя невинност, казва Ваклуш. Защото къде е твоята лична отговорност тогава, когато го заклеймяваш, вместо да му отвориш път за промяна? А светът се развива, той се променя. Факт е, че вече никой не счита канибализма за добродетел. Защото и представите ни за добро и зло еволюират. Ние неминуемо се изправяме пред въпроса какво е човекът? Не е ли повече от едно физическо битие, повече от комбинативния “ум” на изкуствения интелект? Има ли в човека един атомен потенциал, божествен, неразкрит досега? И да, отговорите на тези въпроси можем да ги намерим във филма “Ваклуш”.
Филмът досега имаше над 40 прожекции в страната и чужбина. Над 80% от хората, които са ги посетили, за първи път чуват за Ваклуш, което много ме радва, защото означава, че мисията ми е успешна. Също така покрай 100-годишнината от рождението му се преиздават негови книги и хората, които ги купуват, споделят, че никой не говори за духовността по начина, по който Ваклуш го прави.
Успяхте ли с неговата светлина да осветлите кътчетата на душата си и да я превърнете във ваша светлина?
По-скоро Ваклуш успяваше да вдъхнови човек да запали своята собствена свещичка в храма на душата си и на нейната светлина да види отговорите на най-съкровените си въпроси. Тази светлина той наричаше съвест, за която твърдеше, че е събуденият бог в човека. А един от първите уроци, които научих от него, беше, че БОГ СЕ ЖИВЕЕ, А НЕ СЕ ДОКАЗВА.
От призмата на опита си Бихте ли нарекли филма за Ваклуш лентата на живота си или тепърва предстои да я заснемете? Какво Ви предстои?
Филмът за Ваклуш може да не е най-хубавият, но е от най-важните за мен. Той получи и много добър отзвук в чужбина. Предстоят прожекции в Рим, Виена, Лозана, Женева, САЩ, Канада, дори в Република Южна Африка. Така че ни очакват много пътувания.
Кой е ВАКЛУШ ТОЛЕВ?
Ваклуш Толев е богослов по образование, обществен деятел, лектор и автор на трудове с религиозно-философска и културно-историческа тематика. Той твърди, че страданието e всъщност повод за развитие, защото страдащият може да намери утешение, и учи че няма зло – според него то е добро, което не е претърпяло еволюция.
Повече за Ваклуш Толев ТУК
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
