В Будапеща винаги има какво още да видите и къде още да отидете, но Рибарските кули са едно от задължителните за посещение места. Да, това наистина означава много туристи, събрани на едно място, но гледката определено си заслужава да ви настъпят няколко пъти по кецовете.
Рибарските кули са седем на брой – колкото са били маджарските племена, заселили се по тези земи. Рибарите – те живеели в тази част на града – отговаряли за охраняването на тази страна на хълма Буда. В мирни времена продавали риба на площада пред крепостната стена.
През 1899 г. архитект Фридеш Шулек проектира и създава стълбите и площадките, свързващи кулите. През 1905 г. строежът е завършен. Гости и жители на града могат да се радват на една от най-изумителните гледки – ленивият Дунав, сградата на парламента, остров Маргит, красивите сгради на хълма Пеща.
Когато започва Втората световна война, гледката коренно се променя, а стълбите и кулите са разрушени. Синът на архитекта Фридеш Шулек – Янош Шулек, ги възстановява през 1947 – 1948 година.
Кули, вити стълби, арки, тераси, стълби и пак арки – преплитането на неоготически и неоромански стил, ослепително белите камъни, между които просветва синьото на Дунава и силуетите на кулите и куполите на парламента, придават на мястото приказен вид.
Преди да стигнете до Рибарските кули, ще минете през малък площад, на който е издигната бронзова статуя на Стефан I. Вдясно от вас е ресторантът, направен в стила на кулите. Ако решите да поседнете и да изпиете чаша вино, ще успеете да загърбите десетките туристи и да се насладите спокойно на гледката.
В заведението или на площада често свирят музиканти – цигулка, акордеон, саксофон – само ако успеете да се абстрахирате от хората, които ви заобикалят, ще попаднете в чудна приказка.
Но и да не успеете, поемете дълбоко въздух и се съсредоточете върху красивата гледка и чудните форми на арките и стълбищата. Вслушайте се в мърморенето на Дунав и ще заглушите бърборенето на туристите. И непременно си вземете фотоапарата. Да посетите Рибарските кули и да не си направите снимка е все едно да отидете до Рим и да не видите папата.
