Отправете се на пътешествие по пътя на ритмите на Близкия изток, вземете си за гид един австралийски музикант... и малко пуканки.
Всичко започва, когато перкусионистът на австралийската група „The Reefers” Мат Стоунхаус (Matt Stonehouse) решава да потегли на път, за да изследва корените на близкоизточните ритми. Филмът му „Ритъмът на Изтока“ показва невероятни кадри с едни от последните зар транс музиканти в Египет, както и спиращи дъха изпълнения на турския виртуоз на кларинета Селим Сеслер (който ще ви е познат, ако сте гледали документалния музикален филм„Crossing the Bridge: The Sound of Istanbul”) и на майстора на дарбуката Левент Йълдъръм.
Ето какво разказа Мат за музикалните пътешествия специално за Peika.bg, а филма „Ритъмът на Изтока“ можете да гледате по време на филмовия фестивал Sofia MENAR(15 януари – 1 февруари):
- Хората обикновено пътуват, за да видят света, а ти – за да го чуеш. С какво това е различно?
- Смятам, че когато пътуваш, за да „чуеш“ една държава, отиваш право при източника на културата й. Това отваря врати, през които можеш да надникнеш в личния свят на хората. Същото би било с някой, който обича готвенето, следва носа си и бъде поканен в кухните на хората. Този тип пътуване разбива прегради и има свой собствен език. Винаги съм бил посрещан много топло, когато пътувам по следите на музиката.
От друга страна, ако чуя музика, която да докосне душата ми, просто нямам избор и трябва да отида да я преживея лично. Преди много години спестявах, за да отида в Испания и да видя тази прекрасна страна. Докато работех и пестях пари, се запознах с музиката на Иран и така и не стигнах до Испания. Музиката ме омагьоса и в крайна сметка прекарах четири прекрасни месеца, изучавайки перкусии в град Исфахан.
- Как те промени това пътуване – като човек и музикант?
- Когато направих последното си пътуване в Близкия изток и снимах „Ритъмът на Изтока“, бях съсредоточен върху техниката си на свирене и заради това се отнесох късогледо към нещата. Оттогава минаха четири години и чак сега започвам да виждам как това ме е променило и продължава да ме променя. Както се казва, частицата не може да разбере цялото. Сега виждам, че това преживяване ме е превърнало на първо място в композитор и на второ в перкусионист, което ми позволява да се изразявам много по-добре. Научих се, че нищо не е такова, каквото изглежда, и като цяло всички имаме едни и същи нужди и желания. В същото време всяка култура има по нещо уникално, което да сподели със света.
- Какво те изненада най-много по време на пътуването?
- През 70-те години в Австралия имаше едно популярно телевизионно предаване „Скипи – кенгуруто от пустошта“. Разказваше се за семейство, което живее в австралийската пустош, и за техния домашен любимец кенгуру. Скипи беше необикновено кенгуру и можеше да говори със семейството. Във всеки епизод те се бореха с престъпници, спасяваха изгубили се в пустошта хора и т.н. Нямах представа, че сериалът е лицензиран и за Иран. Когато пристигнах там, хората ми пееха песничката от „Скипи“, когато им казвах откъде съм. Това беше най-забавната изненада и ме накара да осъзная, че Иран има поглед към нашата култура, природа и хумор чрез това глупаво шоу, а австралийците нямат и представа какъв е Иран.
- Кое е първото нещо, което правиш, след като пристигнеш на ново място?
- Разопаковам си багажа за по-малко от 5 минути и тръгвам да скитам по всяка затънтена уличка, която ми се изпречи пред погледа. Слушам звуците, поемам какафонията от миризми, разговарям с хората и давам всичко от себе си да се изгубя. Когато се връщам към хотела си, вече съм се запознал с куп интересни хора, открил съм къде е музиката и съм се просмукал с атмосферата на града или селото. Освен това се усмихвам на хората.
- Как откриваш интересни музиканти по света?
- Винаги разчитам на късмета. Обичам да импровизирам с маршрута си. Можете да го видите и в „Ритъмът на Изтока“, където тръгвам от Австралия само с две предварителни уговорки. Всичко друго се случи по усет. Това те принуждава да се отвориш и да наостриш сетивата си. Само тогава можеш да се окажеш на най-странните места, на които най-малко си очаквал да бъдеш.
- Какъв е следващият ти проект?
- В момента работя над солов албум. Това отговаря и на втория въпрос – как пътуването ме промени като музикант. Композирах парчетата за мандолочело, мандолина и китара. След като мелодиите бяха записани, добавих перкусиите. Албумът не звучи източноазиатски, но използва ритми от региона. Това е израз на моите лични преживявания през последните 20 години. Албумът ще се казва „Rosies point of view“ на името на осиновено куче, за което се грижих известно време.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
