Ритлите се намират в северния край на Искърското дефиле, край село Лютиброд и са прекрасен завършек на този красив район. Или пък начало – зависи откъде идвате.
Най-ясно откроени са четири успоредни отвесни скални стени на левия бряг на Искър, който е част от склона на Врачанската планина.
„Ритлите“ са се образували преди около 120 милиона години и са достигнали на места височина 80 метра над нивото на реката. Предполога се, че скалите са се отложили, докато тези територии са били покрити от море.
Ако сте любители на природните красоти, можете да стоите и с часове да наблюдавате красивите форми на Ритлите. Шумът на реката допринася за пълната хармония, отдих и почивка от забързаното ежедневие, клаксоните и шума на града. Тук ще откриете спокойствие и ще бъдете прегърнати от природните чудеса наоколо.
Смята се, че наименованието на "Ритлите" произлиза от думата "ритла", която означава странична преграда на волска кола. Виждайки скалите, ще разберете очевидната прилика.
Размерът на скалния феномен е внушителен, а можете да му се насладите от красива полянка, седнали на някоя пейка.
В по-хубаво и слънчево време спокойно можете да си направите питник на открито и да се наслаждавате на тишината, която е прекъсвана само от гласа на щурците и шума на реката.
Красивата полянка се намира в парков комплекс "Баба Илийца". Той е изграден по повод разказа на писателя Иван Вазов "Една българка". В разказа една стара жена води болното си внуче до близкия Черепишки манастир "Успение Богородично", за да му прочетат монасите молитва за оздравяване. По пътя си тя среща четник от разбитата същия ден Ботева чета и обещава да му помогне. По-късно през нощта баба Илийца е изправенаоред изпиитание - да отвърже завързаната ладия и да прекоси придошлата река Искър:
"Това ѝ се видя опасно, но друг избор не ѝ оставаше, ако искаше да завари момъка, който я чака сега в гората, примрял от глад, от безпокойство и страх. Тогава тя остави детето на пясъка — тя бе съвсем забравила детето! — и се наведе да отвърже синджира на лодката от големия кол, дето го връзваха. Но тя изтръпна: синджирът не беше вързан сега, а заключен за кола с катанец;... Тя изохка в безсилно отчаяние и напрегна всичките си сили да скъса синджира или да счупи катанеца... Тя удвои, утрои усилията си... След няколко минути ладията с Илийца, детето и кола вътре плувна по мътните вълни... Най-после един бързей я откара по-близо до срещния бряг и селянката с много мъка допря ладията до земята... Бунтовникът в пресрещна... И тя извади хляба и му го подаде, знаейки, че преди всичко хляб беше потребен за бунтовника..."
В комплекса можете да видите възстановка на ладията, с която баба Илийца преминава реката.
Красиво място, носещо спокойствие, аромат и чара на природата. Районът е напоен с история, гледките са невероятни, а почивката е гарантирана.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
