Бонеър е остров в близост до бреговете на Венецуела и историята му е пряко свързана с историята на робството в Новия свят.
Европейците за първи път стъпват на Бонеър през 1499 година, но решават, че островът не е достатъчно голям за земеделие и го превръщат в колония. Те поробват индианците и ги закарват на остров Испаньола, като за 15 години испанците успяват да изкоренят цялото местно население.
След това колонизаторите започват да отглеждат добитък на острова, но разбират, че няма кой да гледа животните и докарват оцелелите индианци обратно на острова. Така Бонеър се превръща в център за отглеждане на овце, кози, прасета, коне и магарета.
През 1633 година холандците превземат Бонеър, заедно с близките Кюрасао и Аруба. Те превръщат Кюрасао в център на търговията с роби, а Холандската Западна Компания поема контрола върху Бонеър.
Холандците създават плантации на Бонеър, в които африканските роби са отглеждали царевица, правили са багрила и са събирали сол. За тях са били построени малки, ниски каменни постройки. Те не са достатъчно високи, че човек да стои прав вътре, но вътре е трябвало да спят по шестима души.
Робските къщи все още могат да бъдат видени около Ринкон, Кабахе и солните полета на острова.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
