Белогорският манастир „Свети Николай“, наричан още Манастира на Белая гора, се намира на върха на Белите планини в Русия – на 85 км от грам Перм и на около 50 км от Кунгур.
В центъра на обителта може да видите красива бяла църква със златни куполи и кръстове. Типично за руската архитектура, куполите са заоблени, а кръстовете са акцент в златистата повърхност. Черквата е невероятна, а през зимата се слива с белотата наоколо и сиянието ѝ става още по-величествено.
Оригиналната дървена черква и манастирът са построени през 1894 г. Тогава в него били настанени 25 момчета сираци, които са научени да четат, да пишат, да пеят църковни песни и да практикуват различни занаяти. Не след дълго обаче обителта е запалена и от дървените основи не останало почти нищо.
През 1902 г. започва изграждането на нова черква – каменна, двуетажна и масивна, като изграждането ѝ отнема 15 години. В това време около 400 монаси живеят в рамките на храма и помагат за строителството на манастира със собствени средства, усилия и работа. Те се занимавали още с животновъдство, земеделие, пчеларство и риболов, за да могат да се изхранват самостоятелно в това отдалечено планинско кътче.
sergpodzoro.livejournal.com
През 1917 г. манастирът най-после е завършен и се превръща в подслон за много хора. Новата черква е истински шедьовър – изрисувана с класически руски православни картини, икони на светци и религиозни сцени, акцентирани със златна орнаментика.
На официалната церемония по освещаването на манастира се стичат около 30 000 души. Катедралата на Белогорския манастир става епархия за Перм и е най-голямата църква в доста голям радиус.
sergpodzoro.livejournal.com
На следващата година обаче в обителта нахлуват болшевиките, които разрушават големите камбани, унищожават редица произведения, а много от монасите губят живота си, а други са погребани живи. След това нападение сградите на манастира са използвани като затворнически лагер за политически репресирани. По-късно през годините е лагер за хора с увреждания.
По време на Втората световна война пък мястото се превръща в център за рехабилитация на ранени и осакатени от войната и в дом за психично нестабилни хора.
sergpodzoro.livejournal.com
В началото на 80-те години на ХХ в. обителта преминава през поредния опит да бъде заличена. Тогава психично болен подпалва катедралата, като огънят обхваща почти цялата сграда. Покривът на храма пропада, почти всички куполи са изгорени. От 1993 до 2011 г. тече работа по възстановяване на целия храмов комплекс, за да бъде напълно възстановен. А днес можете да го видите в пълния му блясък!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
