Как да планирате прехода си с деца в планината
Можете просто да тръгнете и каквото стане. А може и да отделите малко време за подготовка и да осигурите на децата си незабравимо преживяване в планината.
Ето няколко съвета от Радослав Байрактаров:
Планиране на прехода
Ако имате намерение да ходите с деца в планината, трябва да отделите особено внимание на подготовката. Идеите и желанията на децата трябва да бъдат взети под внимание (след 3-4-годишна възраст). Познаване на местността, картов материал или водач, както и допълнителни информации относно времето, особености на маршрута, работно време на хижи, условия на места за преспиване и хранене – всичко това допринася за избягване на неприятни изненади по време на прехода.
Дължината и техническата трудност на маршрута трябва да са съобразени с най-неподготвения или най-малкия самостоятелен участник. Особено при първите излизания, когато не се знае точно реакцията на детето, трябва да сте готови както за носене в самар, така и за следване по петите по на детето по време на прехода.
Избор на дестинация
Относно избора на дестинация, често грешно се допуска, че децата имат същите стремежи като възрастните. Това може би важи до някаква степен само за по-големи деца, вече в средното училище. За по-малките качването на някакъв връх (колкото и висок, труден и красив да е) или ходене до местност с красива панорама не представлява особен (да не кажа никакъв) интерес. Децата жадуват за приключения, открития, игри и тайнствени находки в планините. Ето защо за предпочитани са разнообразни маршрути покрай река. У нас все повече популярност набират екопътеките, някой от които предлагат интересен начин да се запознаем с флората, фауната и географията на регион, например екопътека Бяла река.
Аз обикновено намирам пътеписи и блогове с описание и снимки на маршрута. Информирам се за интересни (от детска гледна точка) места като водопад, пещера, извор, дървени мостове, възможност за среща с животни, места за почивка. Проверявам на няколко места данните за продължителността на маршрута и особеностите на терена - дължина на горски път, състояние на мостчета и стълби, скалисти етапи. Информирам се дали има пътьом места за хапване и кога са отворени. Или трябва да се носи храна от вкъщи. Прогнозата за времето е също решаващ фактор за приятен преход. Проверявам го поне на два сайта, за да избегна неприятности. Освен това симулирам на карта как да достигна до изходната позиция на маршрута и какви са условията на пътя (някои пътища не са проходими в зимни или дъждовни условия).
Разделяне на маршрута на етапи
Разделянето на маршрута на етапи спомага да се разпределят както вашите сили така и тези на децата. Места за отдих, хранене, както и атрактивни отсечки е добре да бъдат известни предварително. С тях лесно се качва мотивацията на децата. При еднородни терени те често бързо губят мотивация, а ние не можем да искаме децата да вървят директно към целта.
Добре е във всеки един от етапите да има неща за откриване и изследване. Освен това трябва да оставим време на децата да разгледат и осмислят новите неща. Не може просто да подминем голям бръмбар или дървесна гъба - за децата (особено по-малките) тези неща са изключително интересни и изискват време да бъдат опознати. Затова планирането на разходките навън трябва да е гъвкаво и по всяко време да сме готови да удължим или скъсим тура в зависимост от състоянието, настроението и мотивацията на децата.
Ето още няколко съвета за подготовката:
- При възможност пътуване с влак до изходна точка е за предпочитане, при това по-лежерно за възрастните и по-атрактивно за децата (пример: разходки из Искърското дефиле или Земенски пролом, Подбалканската линия).
- Планирайте маршрута с деца така, че да може да предприемете промени. Вземете предвид достатъчно време за отдих, снимки, игри и "отплесвания". При наличие на атракции като водопад или пещера имайте предвид, че не може да ги подминете като просто ги снимате набързо.
- Информирайте се подробно за маршрута и се запознайте с особеностите и характера на пътя (скални участаци, състояние на парапети и други осигурителни съоръжения)
- Преходът не винаги е свързан с качване на връх. Хижа/заслон, езеро, водопад са за децата доста по-интересни цели.
- Съобразен с възрастта маршрут с атрактивни етапи мотивира децата за разходка. Например от заслона до поляна за игра, след това през тясна пътека покрай реката и тогава до скалист пасаж с леки катерения.
- Вземете под внимание желанията и интересите на децата. Попитайте ги какво предпочитат да посетят при наличие на опции. "Продайте" им маршрута като атрактивен и уникален.
- Обиколни маршрути са за предпочитане пред отиване и връщане по един и същ път.
- Избягвайте еднообразни горски и черни пътища. Тесни пътеки и скали привличат децата особено силно.
*
Радослав Байрактаров е любител турист и проектен мениджър. От дете обича да броди из планините. С нарастване на отговорностите и стреса, потребността му да бъде сред природата се покачва екпоненциално. Всяко пребиваване навън е презареждане. С раждането на двете му деца, Ема и Кристиян, започва да променя маршрутите така, че големи и малки да изпитват наслада от времето, прекарано навън. Докато преди се води от мотото „Колкото по-далеч и по-високо, толкова по-добре”, сега залага на удоволствието. На метода проба-грешка установява do’s and don’t’s за преходите с деца, повечето от които са общовалидни. Маршрутите си описва в блога си „С деца... на планина”, където на преден план стои преживяването и вроденото детското любопитство към новото. Повече от блога му вижте тук.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
