Когато кажем „жълтите павета“, се сещаме за самото сърце на София – катедралата „Александър Невски“, БАН, Парламента, Министерски съвет. В миналото място за манифестации, днес – за паради и протести. Жълтите павета са синоним на самата София. Много рядко се замисляме обаче как и откъде са се появили, за да можем днес да се разхождаме по тях.
Съществува популярна версия, че жълтите павета са подарък за сватбата на княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза. Ако сте поканени на сватба и се чудите какво да подарите, това е една чудесна идея, но в действителност паветата нямат много общо с княза. Идеята за поставянето на жълти керамични павета по централните улици е на тогавашния (1906 г.) кмет на София Мартин Тодоров. По това време в града е започнало мащабно строителство – Централните хали, „Майчин дом“, Народният театър, Синагогата. За поставянето на паветата и финансирането на строителството на новите сгради кметът тегли заем от 35 милиона златни лева.
А София има нужда от модернизиране, от нови улици и сгради още от началото на своя нов живот като столица. Решението именно тя да бъде главен град на Княжество България е продиктувано от сравнителната й отдалеченост от границата с Османската империя и централното й положение в тогавашната българска държава. След Освобождението София е малък провинциален град - с тесни, кални улици, в самия й център има езера от мръсотия, гьолове и нечистотии. Иначе казано - павирането е повече от належащо.
Ако сте любители на цифрите, всяко блокче на жълтите павета е с размери 8х10х21 см, като само по бордюрите керамичните блокчета са петоъгълни. Поставени са върху 10-сантиметрова основа от асфалт. Произведени са в Австро-Унгария и поставянето им приключва през 1908 г. А първият уличен паваж в града е положен само три години по-рано – по улица „Мария Луиза“ от частния предприемач Никола Иванов. Жителите на София и градската управа харесват улицата с настилка и така се стига до решението за по-мащабно павиране.
Макар зимата да се чудим как да се задържим без да се хлъзгаме върху тях, паветата си остават един от символите на столицата, вече на достолепната възраст от над 100 години.
