Последната теснолинейка в България свързва Септември с Добринище. Тя минава през три планини – общо 125 км за малко над 5 часа. Има три влака дневно в едната и в другата посока.
До гара Септември стигате лесно от която и да е точка на България. Оттам влакчето тръгва по скалистото дефиле на река Чепинска и се изкачва срещу течението нагоре към Велинград. Успоредно се вият шосето, реката и линията. На моменти сте толкова близо до скалите, че можете да разгледате причудливо нагънатите геоложки слоеве, а ако не внимавате, може някой храст да ви перне през лицето. Гледките са главозамайващи – високи скални стени; полегати склонове, обрасли с борове; заоблени голи хълмове; скътани долчинки... И не е от значение дали ще пътувате, когато всичко е зелено, или през зимата в снега, между посребрените борове край замръзналата река – все ще стаявате дъх и ще си мислите, че по-красиво от това не може.
Подминавате Велинград и вече сте в сърцето на Родопите. Линията се провира през тесни дефилета и скални улеи, шмугва се внезапно в тунел, изскача, и после отново хлътва в тъмното. Пресича пътя, прехвърля реката. Между Света Петка и Аврамово - най-високата гара на Балканите (1276 м) - е особено трудно. За десетина километра влакчето преодолява 224 м височина (денивелация). В тази отсечка са и по-голямата част от тунелите. Най-дългият - 315 м – е точно преди Аврамово. За има-няма 70 км от Септември до тук се изкачват повече от 1000 м. И без това скоростта – средно около 30 км/ч – е толкова ниска, че се разказват легенди за чевръсти младежи, които слизали да наберат цветя за любимите си и пак се качвали, и грижовни татковци, които радвали децата си с горски ягоди и малини, докато влакчето пъхтяло по стръмното.
После, от гара Черна Места, влакът хуква надолу към Якоруда и Белица. През живописното дефиле на река Места достига Разложката котловина, където се срещат трите планини – Родопите, Рила и Пирин. От там през Разлог и Банско стига крайната си цел - Добринище.
От всяка от действащите гари и спирки по линията можете да направите интересно и запомнящо се пътуване – било то по-кратък или по-дълъг преход или пък да си харесате местенце, където да отдъхнете няколко дни край минерален извор. Ще минете край мостове, селца, махали, гори и поляни, каквито дори не сте знаели, че съществуват още. Ще поговорите с местни хора – може би притиснати от немотията, но запазили духа си.
Неизкушените от железниците може и да не забележат инженерните решения, позволили на трасето да се впише толкова добре в терена. Но пък не може да не огледат с любопитство водните кули в Банско и Велинград и водните кранове в Долене, Света Петка и Якоруда. Направени са, за да зареждат с вода парните локомотиви.
Ако имате късмет, може да пътувате с такъв парен локомотив, теглещ реновирани едновремешни вагончета. Но и с дизелов локомотив да пътувате, вагоните са ремонтирани, чисти, топли и удобни.
