В Париж храната сякаш ти крещи в ухото „Изяж ме!“
За един истински чревоугодник като мен, светът е пълен с изкушения. Париж също. Не че съм от най-върлите почитатели на чисто френската кухня, просто в големите градове конгломератът от най-различни типове храна направо ме кара да изпитвам постоянен глад или жажда. Всеки път заминавам за съответното място с нагласата, че няма да прекалявам, ще съм няколко дни на light режим, но, уви, никога не се получава. Във Франция храната направо ти крещи в ухото "Изяж ме!" от всеки ъгъл и витрина. Дали ще е кокетно френско ресторантче, чуждестранна кухня, обикновен павилион, нагиздена сладкарничка или уханна пекарна, изборът наистина се оказва труден.
Изкушенията започват от закуската в хотела – обикновените багети с масло и плодов конфитюр и топлите кроасани са първите подстрекатели. Следват всякакви видове сладкарнички и бистра с разноцветни кишове, петифури и тарталети, сладоледаджийници, кафенета и закусвални. Прословутите креп (crepe) представляват нещо гигантско, с около 1/2 кг разнообразен пълнеж, непосилно за сам човек. Буквално са трудни за носене, толкова тежат. Към обяд идва ред на френските бистра, ресторантите с японска, китайска или тай кухня, които не могат да оставят никого равнодушен.
Следобяд вариантите са храна take-away в някои от прекрасните парижки градини и паркове или пикник край Сена с бутилка вино и гъши пастет. Много французи практикуват хапването край реката или по пешеходните мостове. Все едно си в огромен открит ресторант. Можете да си напазарувате от някой цветен пазар, където асортиментът е от богат по-богат.
Вечер може да се отбиете в някой от мидените ресторанти, с огромно разнообразие от мидени ястия, в добавка към основната порция получавате пържени картофи, ориз или салата. Обикновено между 18-20 или 20-22 часа "Happy hour"-ът предоставя всички напитки и коктейли на половин цена, задължително със символично мезе. Трудното е първо да седнеш, защото обикновено няма места, после да станеш, защото не ти се тръгва. Мохито роял (с шампанско), прясна бира или освежаваща Маргарита с гледка към улицата и приятна компания, какво повече е нужно на туриста. Французите не се славят с особено любезен сервиз, но и това се преглъща.
В семейно бистро с провансалски манджи или в гурме ресторант с дегустационно меню и изящна атмосфера. Ако съчетаете всичко с пенливо бяло вино, шампанско или бутилка розе, вечерта придобива съвсем друга атмосфера.
Та, хич не е лесно да се овладее човек в Париж. И не му остава нищо друго, освен да дегустира, дегустира, дегустира.
Още от LaMartinia можете да прочетете тук.
