Нищо, че не блести със запазена архитектура или с възрожденски чар, Самоков е пълен с изненади! Сгушен в подстъпите на Рила, невзрачният градец е пропит с история.
И ако човек прояви любопитство, би могъл да се запознае с неговите забележителности, да обогати общата си култура и да се убеди, че където и да отиде в България, винаги ще открие нещо интересно и красиво, което да осмисли пътуването му!
Самоков се намира на около 60 км. от София и на 10 км. от ски пистите в Боровец. Чудесна дестинация за еднодневно зимно бягство! Но има малка подробност! Подобно на повечето ни провинциални градове и тук музеите не работят по празници и почивни дни. Същото важи за туристическия информационен център, който посреща със затворени врати разочарования посетител, попаднал тук през уикенда.
С какво е известен Самоков?
Самоков е известен не само със своите вкусни картофи, които се отглеждат в изобилие в околностите. Въпросният кореноплоден вид е внесен от Гърция през 1835 г. от видния местен възрожденец Димитър Смрикаров. Но консервативните самоковци отхвърлят чуждоземния продукт с думите “Оно е отровно”. След организиране на масова дегустация на варени картофи в града, народът реагира с думите: "Много са арни, брамбойките, ке ги садиме"- твърдят историческите източници.
Самоков е град на скиорите, което е разбираемо предвид близостта му до ски пистите на Рила. Тук е роден един от най-успешните български скиори на всички времена Петър Попангелов – многократен носител на световни отличия в алпийски дисциплини, който прослави България зад граници. За да продължат делото на видния самоковец, учениците от 1 до 12 клас от Община Самоков имат право да ползват безплатно всички писти на “Боровец”.
Вероятно знаете и за Самоковската художествена школа, възникнала в края на XVIII век. Самоковските зографи, гравьори, иконописци и резбари са създали уникални шедьоври по стените на църкви и манастири из цяла България. Сред най-видните представители на Самоковската школа са Захарий Зограф и баща му Христо Димитров, който всъщност е основател на школата.
В миналото Самоков бил проспериращ град с богато и образовано население. През XIX век градът бележи бурен икономически разцвет. Появяват се първите големи фабрики и предприятия. Полагат се и основите на българския печат с излизането на списание „Любословие“ и пр. От тази епоха са останали няколко красиви сгради, които напомнят за вкуса и културата на някогашните им стопани. Но най-интересният паметник от миналото, поне според мен, се намира в покрайнините на града по пътя за Боровец.
1 . Бельова църква
Църквата “Рождество Богородично” е вкопана в земята и едва от няколко години е отворена за посещения. Предполага се, че е била построена на мястото на християнска базилика от V век, а през XII-XIII век е била възобновена като гробищна църква. Според легендата Бельовата църква била издигната от болярина Бельо, затова е кръстена на него. Съдейки по многобройните гробове на монаси, открити в църковния некропол през Средновековието, на това място е съществувал манастир.
В средата на XVII век обаче Бельовата църква е затрупана с пръст – вероятно за да бъде защитена от набезите на турците. В продължение на десетилетия храмът бил скрит под земята, далеч от хорските погледи и сърца, а на покрива му израснал самотен бряст. Чак в средата на XIX век хората изровили и възстановили църквata. Стените ѝ грейнали с нови изящни стенописи – дело на талантливи самоковски зографи. В Бельова църква са погребани мощите на Свети Симеон Самоковски – патрон на града. Предполага се, че мястото притежава чудодейни сили. В двора на манастира има аязмо – малък кладенец със светена вода, ремонтиран наскоро. Векове наред тук се стичали хора, за да лекуват болежките си или да кръщават децата си.
2 . Възстановка на металургично съоръжение "Самокóв"
Името на Самоков се свързва с развитието на железодобивната индустрия и масовото използване на огромните механични чукове за добив на желязо или т.нар. „Самокóви“ / думата идва от само-кове!/. Районът изобилствал с желязна руда, водни потоци и пр. Всъщност железодобивът бил основният местен поминък от Средновековието та чак до Освобождението. Благодарение на него самоковци се замогват, а културата и изкуството в града процъфтяват.
Преди време общината решава да създаде възстановка на действащ модел на самокóв с идеята да зарадва туристите. Обектът е разположен на пътя, свързващ Самоков с Боровец. Обектът работи по предварителна заявка, така че обикновено е затворен. Но човек може да разгледа отвън съоръжението и да добие бегла представа какво е представлявало.
3 . Девически манастир „Покров Богородичен“
Това тихо и свято място, целунато от безвремието, се намира на стръмна уличка в самия град. Светата обител е с над 200-годишна история. Тук може да разгледате икони, рисувани от местни зографи, в т.ч. и от Захарий Зограф. Преди години посетих манастира и имах удоволствието да разговарям с игуменката – сестра Пелагия. Още за манастира и впечатленията ми ще разберете от публикацията: Живот в молитва – Самоковския манастир
4 . Байракли джамия
До Освобождението в града е имало 12 джамии. Предполага се, че те са били издигнати на мястото на християнски храмове. Вероятно такъв е случаят и с единствената оцеляла до днес Байракли джамия. Тя е разположена в центъра на Самоков и е много стара. Последното ѝ преустройство е от XIX в. Изградена е от български майстори и е изписана от местни зографи. Експерти нареждат фантастичните ѝ стенописи до най-високите постижения на Самоковската художествена школа. В наши дни Байракли джамия е действащ музей.
Но това, което ме впечатли, е разположената в близост „Чадър чешма“. Изписана е цялата с характерните за Самоковската школа пера и цветя. Прилича ми на изящно украшение от порцелан, въпреки че е от бял мрамор. Според местните, който пие от водите ѝ, ще се венчае за онзи, когото най-силно желае.
5 . Ледена пързалка и снежни емоции
Самоков разполага с чудна ледена пързалка. Именно тя беше причината за нашето неделно бягство в полите на Рила. През зимата тук гъмжи от народ. Обикновено в началото на месец декември общината монтира пързалката на централния градски площад и открива сезона с 3D шоу! Ледената пързалка е добре поддържана, вечерно време се осветява и работи, докато има желаещи да се плъзгат по леда. Туристи слизат от курорта Боровец специално, за да карат кънки в центъра на Самоков! За 4 – 6 лева можеш да наемеш кънки и цял час /а и повече/и да усъвършенстваш уменията си на фона на заснежените рилски върхове!
В града има изградена и ски щанца /наклонена площадка за ски скокове/, която наскоро бе обновена и посреща скиори от цялата страна, желаещи да усъвършенстват техниката си. Там всеки може да “репетира на сухо” преди да се пробва по пистите в близките Боровец или Мальовица.
6 . Голямата Чешма
Самоковци се гордеят с Голямата чешма, разположена в центъра на града близо до читалището. Тя е от 1660 г. и се отличава с богатата си каменна пластика. През XIX век това било една от десетките обществени чешми в града, а Константин Иречек определил архитектурата ѝ като мавританска. Има поверие, че който пие от чучурите ѝ, ще остане завинаги в града. Така че добре си помислете...
7 . Историческия музей
За да разгледате богатите му колекции, ще трябва да посетите Самоков през седмицата. Работното му време е до 17:00 часа! Бях се подготвила да се запозная с уникалните етнографски сбирки, както и с колекцията артефакти от древността и Средновековието, но беше празничен ден и музеят бе затворен!
Не успях да видя и изложбата, посветена на Захарий Зограф с негови творби, лични предмети, както и портрета на Християния – съпругата на брат му. Младият зограф бил безнадеждно влюбен в красивата си снаха от знатен род. Но не става ясно дали са имали греховна връзка или платоническа любов. През 1853 г. в Самоков пламва епидемия от тиф, която покосява и неговата обичана Християния. Малко преди тя да почине, Захари я целува – за пръв и последен път /или може би?/ и така се заразява и той. Две седмици по-късно най-талантливият ни възрожденски художник си отива от този свят. Днес неговият паметник краси двора на историческия музей.
8. Някои красиви самоковски забележителности
Община Самоков е положила специални грижи, за да възстанови някои старинни къщи с красива архитектура, най-вероятно с евросредства. Такъв е случаят със сградата на читалището „Отец Паисий“, проектирана в началото на XX век като театър. Читалището е прясно ремонтирано. Боядисано е /незнайно защо/ в тъмно зелено и е украсено с бакър.
В града има интересни църкви с великолепни стенописи, дело на самоковски зографи. Няколко етнографски къщи са превърнати в музеи. Като Сарафската къща, например, ала и тя ни посрещна със заключена порта!
Иначе из целия Самоков са разположени указателни табели и пана със снимки с описания на местните забележителности. Ще откриете и много паметници на изтъкнати местни общественици и герои.
9 . Природата – най-голямото богатство на Самоков
В сърцето на града си провират път водите на река Искър. А на единия ѝ бряг е обособен чисто нов, много красив, градски парк с различни атракциони, детски кътове, беседки, заведения и пр. И накъдето и да се извърнеш, погледът среща магнетични планински гледки. Самоков е изходен пункт за пешеходни преходи сред гънките на Рила. А най-популярната еко пътека в района е „Бели Искър“. Тя е на 9 км. от града и отвежда до най-съкровените кътчета на планината.
***
Текстът и снимките са ни любезно предоставени от Венета Николова, автор на блога "Пътешествия без край". Разгледайте го, за да откриете още любопитни местенца за следващото ви приключение!
***
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
