В ранните неделни утрини на Самоводската чаршия времето се връща повече от столетие назад. Дюкяните са затворени, а по калдъръма няма жива душа. Сякаш току от някоя от високите порти ще се подаде стар резбар и ще седне да работи на припек пред къщата си. По-късно, когато улицата се изпълва с туристи, тази атмосфера изчезва, но пък дюкяните и арт магазинчетата отварят врати и човек може да прекара часове в разглеждане на красивите предмети, които майсторите изработват по технологии, научени от бабите и дядовците си.
А в ранните утрини на пазарните дни преди повече от век на чаршията са идвали селянките от близкото село Самоводене и са нареждали върху черги направо на земята зеленчуците, които са продавали. Оттам идва и името Самоводски пазар. Освен него по улицата започват да изникват работилници, дюкяни и ханове за изморените пътници.
Ароматът на топъл симид ще ви преследва из цялата улица, шарените захарни петлета ще ви изкушават от витрината на шекерджийницата. Тук се приготвят също и халва, кадаиф, пити, кравайчета... Всъщност единствено шекерджийницата ще ви посрещне с отворена порта в ранната неделна утрин. Човек може да седне и да изпие едно кафе на пясък с лъжичка бяло сладко, докато наблюдава ленивото разбуждане на чаршията.
В единия край на Самоводската чаршия е паметникът "Велчова завера" (малко встрани от него е и прочутата Къща с маймунката), построен на мястото, където е била къщата на Велчо Атанасов, а в другия - този на Стефан Стамболов. Самоводската чаршия излиза на главната улица в съвременния град, точно до Музея на скулптурните фигури от времето на Второто българско царство.
Тази статия ви хареса? Последвайте Peika.bg и във Facebook, за да следите всички вдъхновения за пътуване, полезни съвети и идеи за маршрути!
