Въпреки че светът е едно необятно място, чието цялостно обикаляне би отнело години, има един бърз, лесен и ефективен начин да видите максимално много места за минимално време: малкият екран.
Досега не ми се е случвало да препоръчвам филмово заглавие с единствената идея да се види и почувства някоя част от света. Може би фактът, че във въпросното заглавие разказът е изцяло визуален, т.е. липсва разказвач, допринася за силния ефект, който бе оказан върху моето съзнание.
Говоря за „Самсара” (Samsara) на режисьора Рон Фрик, когото вероятно познавате още от 1992 г., когато на бял свят се появи също толкова пленителния „Барака” (Baraka).
„Самсара” не е просто документален филм. По-скоро ми се ще да го нарека „прозорец към света”. Първият му кадър ни отвежда на чудния остров Бали, където ставаме свидетели на един доста втрещяващ танц.
Заснет е за около 5 години в 25 различни страни (с които може да се запознаете във финалните надписи), на 70-милиметров формат. Неслучайно споменавам този факт – от техническа гледна точка, „Самсара” е просто съвършен и много ми се иска да стисна ръката на оператора.
Дълго време екипът правил проучване, за да открие най-точните места, които отговарят на значението на „самсара”, а именно концепцията за раждане, смърт и прераждане. Този житейски цикъл е показан много ясно във филма, граничещ с болезнеността, която човек изпитва, когато „отваря очите си”. Но каква красива и сладка болка е това!
Всъщност „Самсара”, въпреки отявлените си религиозни и спиритуални послания, далеч не е толкова духовен, колкото предшественика му „Барака”. Бих го определила по-скоро като постмодернистична урбанистична приказка за хората по света. Приказка, в която няма фикция, но която ще те накара да забравиш своя собствен живот и да погледнеш „глобално” на нещата.
Всички кадри са обвързани. Всъщност, гледайки го, не знаеш какво точно те очаква. Дали ще се озовеш в тих тибетски храм или на свръхшумна пекинска улица.
Ако мечтаете за мигновено околосветско пътешествие, „Самсара” е вашият билет.
Ще се събудите под "различното" слънце, ще откриете нови мимики върху своето и напълно непознатото лице. Ще се докоснете до късчета история без въобще да знаете чия е тя. Просто ще почувствате защо ние, човешките същества, сме така разпилени и така обединени, подобно на небрежно разкъсан гердан, чиито перли се търкалят по земята.
Накратко: „Самсара” е най-красивият и поучителен урок от „втора ръка”, който всеки пътешественик може, и трябва, да получи.
SAMSARA Theatrical Trailer from Baraka & Samsara on Vimeo.
Тази статия ви хареса? Присъединете се към Peika.bg и във Facebook, за да следите всички вдъхновения за пътешествия, идеи за еднодневни разходки, близки и далечни маршрути и срещи с пътешественици!
