Живях в Чили около 2 години, но нека ви разкажа как започна всичко.
Един ден през 2020 се запознах с любовта на живота ми планирайки пътешествието ми до Южна Америка. Оказа се, че именно тази любов ме накара да се преместя в Чили. Събрах куфара и тръгнах, знаейки, че това е една детска мечта, която бях на път да осъществя. Пътувахме заедно около 9 месеца из Южна Америка, но до Сан Педро де Атакама отидох сам или почти сам, но ще стигнем и до там.
Реших, че трябва да отида сам, защото от много време не бях пътувам сам и ми се искаше да усетя тази тръпка отново. На испански има дума “mochilero” означава човек, който взима раница и тръгва. Това направих и аз, напълних раницата и тръгнах. Живеехме в едно село до Чиян, в южната част на Чили, най-близкото летище е в Консепсион. Като един истински мочилеро прегледах раницата си няколко пъти, но бях забравил ръкавици. Кой би предположил, че отивайки в пустинята ще ти трябват ръкавици, но всъщност в пустинята температурите могат да са много високи, но и много ниски. Все едно, вече бях на летището готов да се кача в самолета за Калама . Това е най-близкото летище до финалната дестинация. Полетът беше около 3 часа, когато кацнах веднага осъзнах, че съм близо до пустинята. Въздухът беше сух.
Нека споменем някои факти за Сан Педро де Атакама. Това е административен център, в непосредствена близост до Боливия. В комуната живеят около 10000 души. Най-известната забележителност в градчето е бялата църква, която е от 17 век и се казва Сан Педро.
А сега нека ви кажа защо не бях сам през цялото време. Пристигайки в Калама се срещнах с едно момиче, с което се запознахме в Бразилия. Светът се оказа доста малък отидохме и се настанихме в хостела и след това излязохме на разходка в търсене на екскурзии, които да резервираме. Главната улица в Сан Педро е пълна с туристически агенции и много възможности, от които човек може да избере.
Аз говоря испански, но въпреки това явно хората усещаха акцента ми и цените, които предлагаха бяха доста високи. След активно търсене бяхме резервирали екскурзиите - “Лунната долина” , “Ел Татио” и “ Астрономически тур”. След успешно сключената сделка се върнахме в хостела, вечеряхме и бяхме готови за приключение.
Лунната долина се намира на около 20 километра от Сан Педро де Атакама. Екскурзоводът ни каза, че това е най-сухото място на Земята и това е в следствие на това, че до там не достига влажен въздух заради преградата на Андите. Там където вървяхме напомняше на повърхността на Луната. Човек вижда само камъни, пясъчни дюни и солени езера. Гледката, която се открива просто заслепява очите и кара сърцето ти да спре за момент.
След това се отправихме към “Трите Марии” това са фигури, които времето е създало от глина.
След това се отправихме нависоко за да хапнем по един сандвич и да се насладим на гледката и пейзажите по залез слънце.
Вече беше време да се прибираме , когато стигнахме до мястото, в което бяхме отседнали чухме музика. Решихме да излезем и да видим какво се случва. Оказа се, че в Сан Педро де Атакама имат карнавал. Хората бяха облечени с различни, приличащи на кукери костюми. Прибрахме се целите в брашно, но с много позитивни емоции и пълно сърце и очи. Вече беше време да си лягаме, въпреки че веселбата продължаваше, но на следващия ден ни предстоеше ранно ставане.
Станахме в 4 сутринта, защото транспорта до “Ел Татио” идваше да ни вземе в 4:30 облякохме се топло и бяхме готови. Притеснявахме се , защото вчера екскурзията е била отменен поради метеорологичните условия, а именно снеговалеж. Аз бях объркан и не разбирах как в пустинята вали сняг. Може би, защото единствената пустиня, която ми идваше на ум беше Сахара. Както и да е беше време да тръгваме, чухме клаксона на автобусчето и излязохме, посрещнаха ни, качихме се и потеглихме.
Екскурзоводът ни каза, че имаме около 80 километра до гейзерите, бяхме съвсем недалеко от границата с Боливия - надморска височина 4300 метра. Също така Ел Татио се нарежда на трето място по размер сред всички гейзери но планетата, преди него са Йелоустоун в САЩ и Долината на гейзерите в Камчатка. Аз не можех да си представя колко е голямо и как би изглеждало. Единствените гейзери, които бях виждал бяха само на снимка или списание. Ел Татио е долина с внушителна площ от цели 30 квадратни километра, изпълнена с басейни, кипящи фонтани, горещи извори и вулкани. Интересен факт е, че колкото по-висока е надморската височина толкова по-вероятно е водата да стигне до кипене дори при по-ниска температура. Гидът ни информира, че температурата на водата достига 85-90 градуса и регистрираните термални източници са над 100, от които 80 са пълноценни гейзери. Имаше доста групи въпреки ранния час. Трябваше да се движим по график за да не правим задръстване. Територията е охраняема зона, но е отворена за туристи. Гидът ни разказа за смъртни случаи породени от невнимание, така че следвайте инструкциите на екскурзовода.
След като приключихме с гейзерите се отправихме към една много красива лагуна, там гледките отново бяха зашеметителни. Видяхме доста фламингота и се любувахме на гледката. Поразходихме се и видяхме алпаки ходещи на свобода. След това отидохме нависоко и хапнахме закуска. Там имахме възможността да видим всичко до момента от друг ъгъл. След това се върнахме в хостела и бяхме готови за следобеден сън.
Привечер излязохме и се разходихме по пазара в Сан Педро де Атакама. Разглеждахме шапки, пончота, ръкавици, магнити, сувенири и ръчно изработени красоти. На следващия ден се събудихме и отидохме до едно много приятно заведение да закусим и да пийнем кафе. Разходихме се из града още малко и моята позната трябваше да тръгне към Боливия , а аз се върнах в хостела и се приготвих за астрономическия тур.
Автобуса дойде около 22 часа. Качих се и всички бяха по двойки, което беше разбираемо, все пак отивахме да гледаме звездите. Какво по романтично, нали? Тогава ми долипсва партньорът ми, но вече бях тръгнал. Събрах се и се постарах да се съсредоточа. Вече бяхме почти стигнали до обсерваторията. Слязохме и ни чакаха с телескопи, и няколко различни станции. Първо ни показаха как да използваме телескопа и после започнахме да обсъждаме това, което виждаме. Набл’давахме различни небесни тела. Показаха ни доста съзвездия и звезди. Разказваха ни истории, но най-впечатляващото беше, че виждахме всичко наобратно, защото бяхме в Южното полукълбо. След това бяха организирали вечеря с чилийско вино и хапнахме, а след вечерята и огъня имахме възможността за снимки с фотограф. Закараха ни до хостелите и хотелите и знаех, че това пътуване дойде до своя край.
Легнах си и на следващата сутрин търпеливо чаках трансфера към аерогарата в Калама. Бях изморен, разглеждах снимките в телефона си и се радвах. Чилийската пустиня е една магия, която те поглъща. Атакама има способността да те измори и зареди с енергия в същото време. Сан Педро де Атакама те кара да се замислиш, да оцениш, да си направиш равносметка. Сан Педро де Атакама е място, което трябва да бъде в листата на всеки пътешественник.
Автор: Радослав - nomadeberyday
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
