Когато човек види дадена историческа сграда, първо оценява нейното архитектурно изящество, но по-интересното за нея често се крие в историята й.
Типичен пример за това е дворецът Сан Суси в Хаити, който е трябвало да бъде символ на възраждането на местната нация, както и доказателство за силата на черната раса. Но междувременно е станал красив декор на една изключително кървава част от историята на острова.
След революцията в Хаити, която прогонва френските колонизатори, властта е завзета от бившия роб и водач на бунта Анри Кристоф, който се провъзгласява за крал Анри I Хаитянски. Той си поставя за цел да покаже , че чернокожите са способни да създават величествена архитектура, която да е равна на европейската и американската.
За целта кралят нарежда изграждането на величествения дворец Сан Суси, който да е перлата в короната му от строежи, всичките предназначени за негово лично ползване, разбира се.
Изграждането на Сан Суси започва в град Мило през 1810 г. и завършва през 1813 г., а името на сградата на френски означава „безгрижен“. Строежът на двореца обаче изобщо не е бил безгрижен, защото Анри е бил известен като жесток и безскрупулен човек, а много работници са умрели по време на строежа.
Когато е бил построен, Сан Суси е бил изключително архитектурно постижение, което напомня на Версайския дворец в Париж и летния дворец на пруския крал Фредерик Велики, който се казва...Сансуси. По времето на Анри извън Европа е имало много малко постройки, които да се похвалят с подобен мащаб и изящество.
Историята на двореца в последствие се отдалечава от могъществото. На върха на съседната планина Анри нарежда изграждането на отбранителна цитадела, която да спре французите, ако те поискат да се върнат на острова. Те никога не се връщат, или поне не го правят с оръжие, защото Хаити им плаща 150 милиона франка през 1825 г., за да създаде дипломатически и икономически връзки с бившата си метрополия.
Със самия Анри е свършено още 5 години по-рано: той е поразен от сърдечен удар и по-късно се самоубива в грандиозния си дворец през 1820 г. - според легендата, прострелвайки се със сребърен куршум. През същата година неговият син и наследник на трона е пометен от поредната революция в страната и е заклан в Сан Суси. Интересен факт е, че дворецът е бил място на още едно политическо убийство, при това с любопитно съвпадение. Един от съперниците на Анри в движението на освобождение на острова е бил полковник Жан- Батист... Сан Суси. Полковникът отказва да се съюзи с Анри срещу французите, защото го смята за предател, но кралят никога не забравя това и години по-късно организира убийството на Сан Суси в...Сан Суси.
По ирония на съдбата самият дворец накрая също бива „убит“, но не от човешка ръка. Страшно земетресение разрушава голяма част от него и унищожава напълно съседния град през 1842 г., а Сан Суси никога не е възстановен. Нещо повече – заради продължителната нестабилна политическа и икономическа ситуация в Хаити, той дълго време е останал извън основните туристически потоци и е потънал в забрава.
Добрата новина е, че днес руините на великия някога дворец е напълно достъпен, а туристът, който знае тази история, би възприел Сан Суси по различен начин. Най-малкото: би уловил мащабите и иронията на мястото. Или мащабите на иронията.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
