От съвсем малка, още когато носеше името Ленинград, нямах търпение да отида там. “Зимната Венеция”, Царският град или просто Питер, тази северна столица на Русия не само се оказа, че има какво да покаже, ами направо ни привлече като магнит. Точно както прави с пътешествениците, които обичат красоти на север от Екватора и искат да видят най-големия многомилионен град (поне 5 милиона), разположен толкова близо до белите мечки – Санкт Петербург.
Как пристигнахме?
Както в класически руски роман или филм – с влак. Железницата Москва – Санкт Петербург е едно от най-култовите и претъпкани преживявания, които имат своя български еквивалент с летния влак София – Варна. Бяхме в спален вагон, който през деня е “нормален”, а вечер седалките се трансформират в легла. Освен че е много топло и местните се разпознаваха по това, че бяха по тениски, всичко живо се надпреварваше да си вземе поредната чаша с чай, който струваше стотинки. След две-три горещи питиета, ние също заприличахме на местни и свалихме пуловерите. Май забравих да спомена, че беше декември все пак.
Какво видяхме?
Дори през зимата, а все пак говорим за температури от около 20 градуса (руснаците не си правят труда да произнасят минуса), в Питер винаги има какво да се види и то в огромни количества. Река Нева, заради която наричат града Зимната Венеция, е замръзнала, но мостовете, които обримчват целия град, са толкова живописни, че ти се иска да спираш на всяка крачка за снимка. Атмосферата в целия град е доста “западна” заради бароковата архитектура на сградите и дворците, с която Петър I е конкурирал двореца Версай и западните столици.
И понеже имахме само два дни в Царския град, веднага хукнахме към Ермитажа – огромния комплекс музеи, галерия и дворец, разположени на река Нева. Да, определено един ден за всичко това не стигна, но все трябваше да видим и нещо друго. За следващия ден оставихме някои “по-дребни” забележителности – статуята на Петър I , катедралата Смолни събор, паметника на Пушкин, луксозната улица Невски проспект, която е нещо като петербургското Шанз-Елизе и един куп прекрасни сгради с барокови фасади. Да, Питер не е град за два дни.
Какво бяхме изпуснали?
Както разбрахме от местните, които доста се чудеха какво дирим в Санкт Петербург в най-голямия студ, бяхме изпуснали първо лятото, разбира се, и второ – прословутите бели нощи, когато градът се пълни с туристи. Вечният ден (или нещо като сумрак) започва в края на май и трае до средата на юли. На въпроса как спят местните тогава, ни се отговори, че не спят, а се забавляват. Също така се женят! Оказа се, че статистически именно през тези топли дни, преминаващи в нощи, има най-много сватбени тържества, като кандидат-младоженците пристигали (най-вероятно с влака!) от цяла Русия.
Но дори сред преспите и абсолютно замръзналата Нева Санкт Петербург си остава истинска северна столица. Ако се питате дали в града има коледен дух през декември, всъщност не съвсем, защото руснаците празнуват Коледа едва през януари и нямат традициите да украсяват с елхи и играчки. Но в магазините и заведенията е направо приказно – топло, уютно, напоено с много чай и ароматни традиционни сладки, които идват чудесно след разходките из царските преспи.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
