Ако се разходите между избледнялото колониално величие на Сао Томе – столицата на Сао Томе и Принсипи, лесно е да бъдете очаровани от спокойната, тропическа простота на този африкански град.
Търговци се бутат, за да продават стоките си на оживения централен пазар, докато рибари се смеят и се шегуват край големия залив, заобикалящ града. Поемете по крайбрежния булевард към периферията на града, където ви очаква рай от палмови плажове и поразително биоразнообразие.
Необитаван до откриването му от португалците в края на XV в., Сао Томе и Принсипи е малък архипелаг, разположен в Гвинейския залив.
Той се превръща в в център на търговията с роби под португалско управление. На по-късен етап островът започва да търгува със стоки като захарна тръстика, какао и кафе.
Практиките на труд за щастие са се подобрили през вековете, и в средата на 70-те години на миналия век португалците се изтеглят, давайки на островите независимост.
И все пак Сао Томе и Принсипи отново привлича вниманието на международните пътешественици, този път под формата на туристи. Островната държава обаче остава една от най-малко посещаваните страни по света – едва малко над 30 000 души са пристигнали там през 2018 г. Местните власти обаче гледат на тази цифра с оптимизъм, тъй като това е сериозен ръст спрямо миналите години. Във време, в което много места по света започват да разработват политики по ограничаване на потока на туристите, Сао Томе и Принсипи търсят точно обратното – да покажат на света, че са готови да приемат посетители в своето кътче от земния рай.
Отдалечеността и изолираността на острова, разположен на около 260 км от бреговете на Габон, е спомогнала за поддържането на забележително разнообразна екосистема. Пищни тропически гори, богати на ендемични растения и видове, обхващат големи части от двата острова, а белите пясъчни плажове и кристално чистите води изобилстват.
Пешеходният туризъм, гмуркането, изследването на укиналната флора и фауна и забележителности като Пико Као Гранде (красив 370-метров връх, който се издига рязко над тропическите гори) са сред най-популярните атракции.
Към планинската вътрешност на острова, Каса Музеу Алмада Негрейрос предлага също толкова вкусни ястия, съчетани с поразителни гледки към зелените хълмове.
Други атракции включват простиращата се надалеч плантация Монте Кафе, където посетителите могат да научат повече за процеса на правене на кафе, както и бруталната история на хората, доведени на острова като роби и дългово задължени работници.
Уникален израз на културата и историята на острова може да бъде намерен в традицията на публичните театри, известни като „чилоли”, а във фестивала Ауто де Флорипес, който се провежда всеки август, голяма част от населението на острова участва във възстановки на исторически битки между християните и маврите.
Модернизацията на инфраструктурата на Сао Томе и Принсипи е изправена пред сериозни предизвикателства. В момента на островите няма банкомати, а дълбоки ями изобилстват по многото пътища в столицата.
На Принсипи, на 180 км североизточно от Сао Томе, шепа елитни курорти са превърнали запазването на характерната екологична структура на острова в централен аспект на дейността си. Също така Принсипи е биосферен резерват на ЮНЕСКО заради разнообразната гама от ендемични растения, птици, насекоми и морски видове, присъстващи там.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
