За село Долни Драгойча, за римския път, за шестимата постоянни жители и за вековния дъб, който пази мястото си от времето на Асеневци.
С този маршрут ще ви отведа до селцето Долни Драгойча, което е на 5 км от град Дряново в посока Царева ливада/Трявна.
Минавате покрай прекрасната скулптура “Конницата”, може да се отбиете до местност “Кацата” и чешмата “Св. Марина” преди да стигнете до микро язовира малко пред Долни Драгойча.
Полюбувайте се на суетните дървета, папур и треви, които непрестанно се оглеждат във водата. А може и да размътите образите им с някоя плувка? Дори да не хванете риба, прекараното на такова местенце време ще е достатъчна награда.
Разходката продължава по едно пътче с тънка снага като на балканска мома, съседстващо си с млада гора от брези.
Малко по-нагоре е и самото село Долни Драгойча, което се състои от две махалички – долната и горната. Любопитен момент е, че е споменато още от известния австро-унгарски учен, пътешественик и съветник на императора – Феликс Каниц.
В още по-далечни времена от тук е минавал римският път за Аугуста Траяна или както ни е известен днес – град Стара Загора. Има хора, които помнят калдъръмената настилка и може би при повече упоритост и днес би могла да се види. Без проблем обаче се виждат високите каменни дувари, гримирани със зелен мъх, който им придава леко мистично-приказен вид. Те са ограждали пътя, за да не влизат животните в градините.
За връзките на района с рода на Асеневци може да се говори много, но засега нека само споменем, че селото се намира в подножието на хълма Цар Асеник (наричан така от време оно).
Както в повечето предбалкански села, тук също има доста извори, чиято вода е прихваната в чешми.
Портата на една къща в долната махала, която е добра илюстрация за срещата на старото и новото.
По официални данни в Долни Драгойча живеят 6 души. Може да ви се струва малко, но това е пик за последните 40-50 години (в края на 1965 г. е имало 25, а десет години по-късно – едва 3). Хубавото е, че през последните години спокойствието, чистият въздух и великолепните гледки са привлекли вниманието на хора от големите градове, по-специално хора на изкуството, които прекарват тук част от времето си.
В Долни Драгойча все още могат да се видят прекрасни образци на традиционната жилищна архитектура – каменният първи етаж, кирпичен втори, покрив с тикли (плочи). Толкова майсторски направени, че се държат на положение, макар и оставени да се справят сами, без грижливи стопани. Една такава в горната махала:
В други обаче има стопани, при това кадърни – в уж малкото и неплодородна почва, те успяват да поддържат прекрасни градини, с голямо разнообразие в тях. Има дори лозя, където гроздовете са излючително съблазнителни.
Вероятно изобщо нямаше да тръгна да пиша за Долни Драгойча, ако не беше едно неочаквано обаждане от непознат номер още пролетта на тази година. Една жена ми разказа, че там имало много голям дъб, който бил още от времето на Асеневци (ако има нужда от уточнение – XII-XIII век), според старите местни хора. Признавам си – бях благодарен за информацията, но скептичен относно достоверността ѝ. Все пак в началото на октомври отидохме да го видим този дъб. Веднагически съмненията ми се изпариха! В основата си дървото е с внушителната обиколка от 7 метра! (да, измерихме го).
Няма как да бъде заснет в цял ръст с аматьорски апарат, а и все си мисля, че това е сред нещата, които трябва да се видят на живо, за да усети човек за какво величие става дума.
Интересен момент е, че вековното дърво се намира до гробището (където има едва 10-ина гроба). Навежда на мисли кой за живота, вечността, съревнованието между човек и природа…
*
Текстът и снимките са на Дестинация Дряново. За още идеи и интересни истории в района на Дряново вижте тук.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
