Съвсем близо до София, на едва 15 километра, се намира едно малко китно селце, сгушено в полите на Стара планина – Локорско.
Мястото е подходящо за разходки през почивните дни, за пикници сред природата, за каране на колело и дори за четене на книга на някоя зелена полянка.
В края на Локорско се намират няколко малки водопада, които са изключително притегателно място за софиянци в последните няколко години. Каскадите им не са много високи. Най-високият е около 6 метра. До тях се стига лесно, по широка пътека през гората. Преходът до последната каскада на водопадите е около 1.5 километра. На първият има изграден кът за почивка с барбекю и красиво мостче над реката. Около следващите има малки поляни, които са подходящи за почивка и пикник.
За любителите на планинските преходи, препоръчвам малко по далечна разходка, още около 3 километра след водопадите. Излиза се на една малка полянка и от там има страхотна гледка към планината Витоша. Пътеката и лесна и приятна, на места се минава през прохладната гора, покрай реката. Тя не е маркирана, но тъй като точно там е само една, няма как да се объркате.
Около село Локорско има множество къси и дълги пътечки и маршрути. Доста от тях са подходящи и за по екстремно каране на колело или по дълги планински преходи. Разбира се по дългите маршрути са описани и имат съответната маркировка и дори никога да не сте идвали тук, няма как да се загубите. На около 2 часа и 30 минути от края на селото се стига и до най-високият връх в този дял на Стара планина, а именно Драгунът, който е висок 1110 метра.
Освен красивата природата и спокойствието, което селото предлага, то има и много интересни исторически факти, свързани с него. Родом от Локорско е единственият Ботев четник от Софийска област – Илия Лазаров Джагаров. Той е роден през 1843 г и умира през 1902 г. Точно в началото на селото има негов паметник. Всяка година, когато се чества денят на Ботев и неговите четници, на 2 юни, местните жители оставят цветя и венци на паметника, в негова чест.
Илия Джагаров е един от двамата родолюбци, който пренася тялото на Апостола от мястото на обесването му до храма „Света Петка Самарджийска“. Осъден е на смърт, но заради обявената на 1 август 1876 г., амнистия е освободен. Участва като доброволец в Сръбско – Българската война през 1885 г. И е награден със сребърен медал за храброст.
Разходката до село Локорско е един интересен начин за урок на открито. На това място всеки може да научи малко за природата, заобикаляща забързаната ни столица и малко известни исторически факти за Освобождението. И накрая, като един типичен ден в училище, няма как да пропуснем и часа по физкултура – самата разходка е повече от достатъчна тренировка, но ентусиастите могат да правят упражнения на някоя поляна или например да практикуват йога сред природата. Каквото и занимание от тези да изберете, село Локорско е чудесно място за почивка и разходка на чист въздух и то съвсем близо до столицата.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
