Ако потегляте за пръв път към Ситово (селото до Пловдив, а не другото Ситово, в Дунавската равнина), току-виж сте се усъмнили дали карате в правилния път. Асфалт има донякъде, а няколко километра са черен, прашен път. Но да, това е пътят, а крайната точка от пътешествието си заслужава.
По пътя
По пътя (през Първенец и Храбрино в посока Лилково) ще минете през онова тайно място за пикник, за което ви разказах. Ще подминете и разклона с водопадчетата (единият път води към Лилково, другият – към Ситово), а скалите от двете страни на реката са с всякакви причудливи форми.
Ситовският надпис
След разклона за село Лилково, преди да сте стигнали до Ситово, вляво на пътя ще видите табела за Ситовския надпис, която ще ви отведе до рунообразни знаци, изсечени в скалите на около 50 м над пътя. Надписът все още не е разчетен, макар че съществуват няколко хипотези за това каква писменост представлява. В района са живеели хора още от времето на траките.
В селото
Когато пристигнахме в неделя на обед, селският площад беше пуст – никаква следа от живот. Само 3-4 празни пейки и много прах и жега. Но каква красота! Покривите на всички по-стари къщи са направени от каменни тикли, а самите къщи също са градени от камък. Изглеждат толкова солидни, сякаш са вечни. По стръмните склонове на Родопите пък са накацали по-нови вили и изглежда сякаш селото е предимно място за отмора на жители от близките градове.
Но наистина, едва ли има някой, който би отказал да си почива тук. Очите ти се радват на красивите, стъпаловидно наредени по склона къщи, дробовете ти се изпълват с планински въздух, а околните възвишения примамливо канят за стръмна разходка и пикник с изглед.
Не видяхме магазин или кафене – може и да има някъде, по-встрани от центъра, но това усили още повече усещането за спокойствие в Ситово.
Изминете 34-те километра от Пловдив и ще се почувствате като на 334 оттам.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
