Чували ли сте за фестивала на кокичетата? Честването му е в една гориста местност, отрупана с хиляди бели цветчета от общо 350 разновидности на предвестника на пролетта. А знаете ли кои са най-старите университети в света? Съвсем близо до гората с кокичетата се помещава третото висше училище в англоговорящия свят, отворило врати в далечната 1413 г.
Мислили ли сте си някога, че голфът е ужасно скучен спорт? Всъщност е много по-забавен, отколкото изглежда и е истинско удоволствие да търсиш из лабиринт от зелени хълмове къде ще попадне топката ти. Ето какво още може да ви плени, ако решите да се отбиете в шотланското градче Сейнт Андрюс:
Старата катедрала
Започнахме обиколката на града от руините на старата католическа катедрала. Работата по нея завършила в началото на 14-и век и тя била най-внушителната църковна постройка в Шотландия. Нарастващото й религиозно значение привлякло тук много епископи и спомогнало за развитието на града. Дори се смята, че мощите на шотландския покровител Свети апостол Андрей са донесени тук от Гърция. Но през 1559 г. започнала Протестантската реформация и величествената катедрала била ограбена и напълно изоставена. Оттогава са минали 450 години, през които битката между каменната катедрала и смразяващия климат на брега на Северно море никога не е преставала. Днес покривът е напълно разрушен и за отминалото величие на постройката напомнят само три самотни кули, които се извисяват на 30 метра височина. Но останките на катедралата са може би по-впечатляващи и от самата нея. Някогашният каменен под е вече добре поддържан от дъждовете тревен килим, а покривът – цялото небе.
Проклятието на пристанището
Отправихме се към пристанището, останало от процъфтяващата средновековна търговия между Сейнт Андрюс и Стария континент. По традиция, всяка седмица след неделната служба студентите от Юнайтед колидж вървят до края на каменния кей, облечени в червените си тоги. Те минават по калдъръмен път, на един от чийто камъни са изписани инициалите ПХ (PH). На това място бил изгорен на клада мъченикът Патрик Хамилтън. От тогава се смята за лош късмет да стъпите на камъка с гравираните букви. Всеобщо вярване е, че студентите минали през инициалите няма да могат да завършат.
Единственият начин да се спасят от проклятието е като скочат в ледените води на морето на разсъмване на първи май. Докато вървяхме срещу дъжда и най-силния вятър в Европа не можех да си представя да скоча в бурното море. Небето беше толкова мрачно, че пейзажът около нас изглеждаше като зловеща черно-бяла снимка.
Една кръчма и бутилка ром
След като под ледените капки дъжд напълно загубихме всякаква възможност да променяме израженията на лицата си, решихме, че е време да се стоплим в някоя шотландска кръчма. Сейнт Андрюс е малко градче с не повече от 17 хиляди души население. Затова изобщо не ни учуди, че всички насядали в кръчмата явно се познаваха. Задушевната атмосфера на приятелски разговори, притопляна от печка с дърва и алкохол, бе нарушена от две непознати фигури.
Поръчахме чай с ром и набързо се почувствахме като част от редовните клиенти на кръчмата. Само 30 минути по-късно вече ни предлагаха безплатни напитки и клиентски карти за намаление в друг локален пъб. Помолиха ни да се отбиваме отново, за да не им липсваме дълго и ни изпратиха с думите „До скоро виждане!“.
Приказни истории
Завършихме деня в местната библиотека, където се отдадох на книга, която разказваше за града от Средновековието до наши дни. Тя приличаше повече на приказен роман, отколкото на исторически разказ. В нея главни герои бяха богати търговци, уважавани занаятчии и бедни роби. Тази приказната страна се славеше с престижен университет и успешна търговия с други далечни страни отвъд Океана. А злодеите на историята бяха огромна чумна епидемия през 15-и век и буря, която унищожила цялото пристанище. Но като в една истинска приказка - Доброто победило. Затова и днес можем да видим приказния град и неговите нови герои – многото студенти!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
