Бурано е остров в северната Венецианска лагуна, на 11 километра североизточно от Мурано и Венеция, до който се стига за 45 минути с лодка по маршрута канала Бисато - канала Карбонера - Скоменсера Сан Джакомо. Островът е достъпен и откъм Кавалино-Трепорти като от Трепорти се стига за 10 минути, а от Пунта Сабиони за 30 минути.
Първите заселници на Бурано вероятно са били римляни, но по-късно той е заселен от бегълци от Алтино, които са се спасили на архипелага от варварско нашествие. Те са запазили спомена за родното си място, наричайки всеки един от островите на една от портите на Алтино, като Бурано е била северната порта в града.
Сред учените има разединение по отношение на това дали градът винаги е бил на мястото, където е днес, защото някои от тях твърдят, че първоначално Бурано е бил по-близо до морето, но хората са го преместили, заради приливните вълни. Така или иначе, в началото и по времето на Венецианската република, градът е бил дом на около 8000 бедни фермери и рибари. Тяхното положение значително се подобрява през 16-и век, когато на Бурано започват да се произвеждат дантели с износ за целия свят. Днес Бурано е разделен на няколко, свързани с мостове, квартала, в които живеят около 3000 души. Интересна подробност е, че там транспортът се извършва напълно и изцяло с лодки.
Днес Бурано е една от възможно най-разноцветните и приятни за окото дестинации в Адриатическо море. Островът е известен със спокойната си средиземноморска атмосфера, както и с вече споменатото производство на автентични бурански дантели, които и до днес се правят в местните работилнички. Друга основна атракция за туристите е прословутото занаятчийство на местните хора, които са известни като майстори-стъклари.
Сред забележителностите са епископалната църквата „Сан Мартино“ (наклонената й кула-камбанария е любима на туристите), а в страни е параклисът „Санта Барбара“. Там са и Мусео дел Мерлето (Музеят на дантелата), кметството, както и статуята на известния музикант Балдасаре Галупи, която е направена от Ремиджио Барбаро. Площадът, където се намират всички тези сгради, е кръстен на музиканта и се нарича Пиаца Галупи.
Безспорно славата на Бурано се носи, заради прословутите шарени къщи на острова. Причината за тази разноцветност е, че така местните разграничават имотите си и при продажба цветовете на къщите се сменят. Както винаги обаче, легендата звучи по-добре и тя гласи, че рибарите са боядисвали къщите си в различни цветове, за да могат да ги виждат, докато плават навътре в морето.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
