Ако имате време само за една забележителност, това трябва да е Саграда Фамилия.
Неповторимата, включена в списъка на ЮНЕСКО La Sagrada Família вдъхва страхопочитание с нейната вертикалност и по начина, по който подражава на средновековните катедрали, тя все още се изгражда. Работата започва през 1882 г. и се надява (може би оптимистично) да бъде завършена през 2026 г., век след смъртта на архитекта. Може да е недовършена, но катедралата привлича повече от 4,5 милиона посетители годишно и е най-посещаваният паметник в Испания.
Папа Бенедикт XVI освети църквата като малка базилика на огромна церемония през ноември 2010 г.
Храмът Expiatori de la Sagrada Família (Храмът на свещеното семейство) е всепоглъщащата мания на Антони Гауди. Като се има предвид поръчката на консервативно общество, което желае да построи храм като изкупление за съвременните грехове на града, Гауди вижда неговото завършване като своя свята мисия. Тъй като средствата свършват, той допринася със собствените си и през последните години от живота си никога не се притеснява да моли някого, когото смята за вероятен дарител. Като цяло той прекарва 43 години в La Sagrada Família.
Гауди проектира храм с дължина 95 м и ширина 60 м, който може да побере над 13 000 души, с централна кула, висока 170 м над трансепта (представляваща Христос) и още 17 от 100 м или повече.
12-те по трите фасади представляват апостолите, докато останалите пет представляват Дева Мария и четирите евангелисти. С характерната си неприязън към правите линии (няма ги в природата, казва той), Гауди дава на кулите си подути очертания, вдъхновени от необичайните върхове на светата планина Монсерат извън Барселона, и ги обгражда с плетеница от скулптура, която изглежда като израстък на камъкът.
При смъртта на Гауди са завършени само криптата, стените на апсидата, един портал и една кула. До 1930 г. са добавени още три кули, завършващи североизточната фасада (Рождество Христово). През 1936 г. анархистите изгарят и разбиват интериора, включително работилници и много от оригиналните планове и модели на Гауди. Работата започва отново през 1952 г., но противоречията винаги помътняват напредъка. Противниците на продължаването на проекта твърдят, че компютърните модели, базирани на малкото от плановете на Гауди, оцелели от гнева на анархистите, са довели до създаването на чудовище, което няма нищо общо с плановете и стила на Гауди. Това е дебат, който изглежда няма голяма надежда за разрешаване, подтикнат от идеята, че Гауди често е променял и адаптирал проектите си по време на тяхното развитие. Обичайте или мразете това, което се прави, очарованието, което сградата събужда, е неоспоримо.
Още преди да завършат, някои от най-старите части на църквата, особено апсидата, са се нуждаели от възстановителни работи.
Вътре работата по покрива на църквата е завършена през 2010 г. Покривът е задигнат от гора от иновативни, необикновени ъглови стълбове. Докато стълбовете се извисяват към тавана, има мрежа от поддържащи клони, създавайки ефект на горски навес. Изображението на дървото по никакъв начин не е случайно - Гауди е предвидил такъв ефект. Всичко е обмислено, включително формата и разположението на прозорците, за да се създаде пъстър ефект, който човек би видял със слънчева светлина, която се излива през клоните на гъста гора. Стълбовете са от четири различни вида камък. Те се различават по цвят и носеща якост, от меките каменни стълбове Montjuïc по страничните пътеки до гранит, тъмносив базалт и накрая бордооцветен ирански порфир за ключовите колони в пресечната точка на наоса и трансепта. Витражите, разделени в нюанси на червено, синьо, зелено, жълто и охра, създават хипнотична, вълшебна атмосфера, когато слънцето удря прозорците.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
