В това интервю ще ви запознаем с Шира Евиатар. Тя ще ви потопи в ритъма на танца и ще ви разкаже за събитието "АТОМ Хореографски серии", в което ще вземе участие.
Шира Евиатар е независим артисти и хореограф, базиран в Тел Авив. В своите практики тя кани танцьорите да „имигрират“ от познатото и да наблюдават това, което е вътре в тях, в умовете им; какво приемат за даденост и идва като естествено движение.
АТОМ Хореографски Серии е платформа за международен обмен на танцови артисти. Това е среща на млади танцьори и хореографи, които си сътрудничат, експериментират, обменят и реализират идеи по време на 10-дневен интензивен тренинг - от 31 август до 9 септември, завършващ с танцов спектакъл на 10 септември в София.
*
Здравей, Shira! Разкажи ни малко повече за себе си (Откъде си? На колко години си? Къде живееш в момента? С какво се занимаваш?)
Казвам се Shira Eviatar, на 33години съм, независим хореограф и танцьор. Родена съм в Tel Aviv-Jaffa и в момента живея в Jaffa.
Как се влюби в танците? Запали ли те някой или по-скоро беше любов от пръв поглед?
През целия си живот съм танцувала - на семейни празненства, в клубове, дори и в дневната. Танците бяха част от моята социална и културна практика. Попаднах в света на професионалните танци на възраст, която може да бъде счетена като „твърде късно”. Още от малка изучавах и практикувах театрална дейност, бях дете - актьор в израелско телевизионно предаване, но нещо винаги не ми достигаше и се чувствах зле от този факт. Бях вече на 21 и изучавах актьорско майсторство в Ню Йорк, lee Strasberg school, когато установих, че танците, движенията и абстрактният начин на мислене по време на танца са моята истинска страст.
Моята баба е най- голямото ми вдъхновение. Емигрира от Мароко в Израел и винаги танцуваше във всякакви ситуации - по средата на разговор или докато готви например. Танцуването беше начинът да изрази себе си и нейното противопоставяне на хегемоничната култура, която изключва нейната култура.
Каква според теб е същността на съвременния танц? Танцувала си на множество сцени, можеш ли да подчертаеш изразени тенденции, общи или различни черти?
За мен съвременният танц е начин на мислене, задаване на въпроси, създаване на дискурс. Съвременният танц е пространството, чрез което можем да наблюдаваме и изучаваме материалите, от които е направен нашия свят, предметите и физическия материал на нещата и на нашите системи от вярвания, на нашия поглед, очаквания и гледни точки. В моята работа аз търся начини за мислене чрез тялото, чрез задаване на въпроси, чрез предизвикване и анализиране. Как разработваме системата за връзка между съзнанието и тялото си?
Какво изразяваш чрез танца си? Какъв е фокусът на работата ти?
Всички имаме тяло, което запомня и съхранява, то е нашият пазител на наследство и традиции, култура, социални понятия и генетичен материал. Наблюдавам как тялото е многопластово, как Азът, субектът, има потенциала да го наблюдава. В моята практика ние приемаме нашето „аз“ като наш собствен казус, като цяло в нашата култура, тяло на знанието.
Очарована съм от едновременното присъствие на тялото като материал и шифър. Интересува ме двойствената реалност, в която тялото е „цивилизовано“, „идентифицирано“ и в същото време единствено, съвременно, съществуващо, субективно, направено от плът и кости. Кога четем движението и го идентифицираме като специфичен контекст, отразяващ колективен тяло, притежаващо смисъл? Кога колективното тяло се разплита в конкретно? Моята работа се стреми да разкрия съществеността на нещата, съществуването в света като обект във връзка с тяхното представяне и кодовете вътре в тях, да посоча човешкото изобретение, което изгражда система от смисъл, ред и контрол.
Работя от личните преживявания, за да се свържа и да внеса политически дискурс. Работата ми има за цел да поставя под въпрос как ние поставяме ценностите като общество чрез естетика и опити за рецентрализиране на изключени тела.
Кои са артистите, които те вдъхновяват и оказват влияние на работата ти?
Има толкова много артисти и хора, които са докоснали сърцето ми и са ми повлияли. Вдъхновението е навсякъде, в ежедневието ми, в семейството и хората, с които работя, визуалните артисти и хореографии. Но ако трябва да спомена някои от тях, бих казала художника Frida Kahlo, артиста Lilach Livne, от Израел, с която работя и обожавам работата и, Yasmeen Godder, хореограф, който работи в Jaffa and Arkadi Zaides and Myriam Van Imschoot.
Какво предпочиташ- да танцуваш или да учиш хората да танцуват?
Аз вярвам, че всеки може да танцува, това e основно и нормално нещо за нас. По време на моята практика аз не уча хората как да танцуват, аз ги каня да наблюдават и празнуват собствените им танци и познанието, което притежават. Аз подтиквам хората да осъзнаят това, което е вече познато, да наблюдават с любезен поглед върху това, което лежи в тялото и ума им, към това, което се приема за даденост или идва естествено. Практиката: Нашето тяло на познанието - Да имигрирате в собствения си дом / тяло е инструмент за достигане на границите на нашето познание, за да можем да скочим в морето на непознатото.
Също така обичам да танцувам и да достигам до хората чрез танца.
Какво привлече вниманието ти към събитието „АТОМ Хореографски серии”?
Това е моята страст! Да се запозная с нови хора и начините им на мислене, с тяхната култура чрез изкуството и танца, да бъдем заедно в този процес, като обменяме опит. Харесва ми, че е бързо и динамично, това е Приключение! Смятам, че е важно да се запознаеш с различни артисти, с разнообразно минало, да проведете диалог- чувствам се благословена, че имам шанса да взема участие в този проект.
Как се чувстваш като преподавател на това събитие и на какво искаш да научиш записалите се?
Иска ми се да създам пространство за хората, за да могат те да намерят начини да отпразнуват себе си и другите, да се свържат с усещането „ние го притежаваме“. Вярвам във връзката с енергичното ни тяло и дух, работещи с хумор, без нуждата да се идентифицира. Студиото е място за внимателно слушане и за това да сме заедно, позволявайки връзки с другите и с нашето вътрешно и външно аз. Работя с наслада и игривост, като не го приемам твърде сериозно ( дори когато става въпрос за сериозни неща). Оценявам начините да задържим, дадем и споделим пространството с останалите и да общуваме. Отдавам се на задачи и поемам отговорност, понякога до момент на пълно изтощаване. Докосвам се от уязвимостта, като в същото време празнуваме себе си и носим радост.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
