Дори в световен мащаб Шри Ланка е туристически мастодонт. Още от времената на хипарската пъртина през Афганистан за Индия, още когато американските далекоизточни военни бази оформят лицето на секстуризма в Тайланд (а после и Филипините) се появяват първите хотели в Негомбо. След дългите португалски, холандски и британски колониални прелюдии, на острова идва ерата на немските (по-тежки и от ботуш) сандали и лепкавите бирени потници. Машината на туристическата промишленост, отдавна минала през етапите на еуфоричното застрояване, изтрезняването и съзидателното рушене, през планините боклуци, дивизиите проститутки и купчините дрога, успокоена от началните сътресения е стигнала доста на изток, вече смелила, изградила и променила по свой тертип почти цялото южно крайбрежие. Една от малкото продължаващи с десетилетия граждански войни на планетата донякъде действаше като спирачка на тези модерни процеси – „дотук е плажът, а там е фронтът” - но мирът вече отваря поле за изява на дългата източна морска ивица. Обикалях около 2 месеца, грижливо отбягвайки разработените участъци. Нямаше как – видях и основните атракции, но се придържах основно към места извън пътеводителите. Да ги откриеш се оказа по-лесно от предположенията ми.
И за начало се настаних в Негомбо. Нощувах до пазара за риба, далеч от туристическия конгломерат. Рикшаджиите даже подвикваха – объркал си пътя, хотелът ти е в обратна посока! Вместо типична нова постройка, „хотелът“ ми бе стара викторианска сграда на два етажа. Намерих го случайно и по тъмно и едва на другия ден установих, че е на самия бряг. Крясъци на хиляди гарги и вой на бездомни кучета (на всеки шести жител на острова се пада по един помияр, всеки ден биват регистрирани 1000 ухапвания, медицината против бяс е безплатна, софиянци – пейте си) озвучаваха терасата, а из въздуха се носеше солената и плътна миризма на риба.
Зад самия пазар (на който сякаш за да подчертаят идиотщината си, туристите идват с гидове) сутрин стотици местни чистят и тръскат в синхрон рибарските мрежи. Други редят дребния улов на рогозки и ръсят обилно със сол, трети изтеглят на пясъка с хоп-хоп и тласъци тежки лодки. От носовете им гледат изписани очи и шарени кръстове - населението в Негомбо е предимно християнско и като друг спомен от мисионерската епоха, през града все още минава стар, широк колкото 3-4 лодки, канал. Проточен на десетки километри от холандците, с явна ненавист към сухопътните връзки. Малко встрани от пристанището и дървените яхти са манифактурите, където други потни труженици с дълги, закръглени ножове белят кожата на акули. Парчето струва 20$ на тайландския пазар и приходите са достатъчни за многото порции ориз и чашите чай, разхвърляни наоколо. Така и не стъпих в града на туристите, но традиционен Негомбо е по-колоритен.
Още от Юри Варошанов можете да прочетете тук.
