Ръка на кръста, ляв крак, изпънат встрани, усмивка ала Мона Лиза... Щрак! Добре – сега пред следващата статуя – ръка на кръста, ляв крак, изпънат встрани... Щрак!
Пред мостове, дворци, музеи и природни чудеса по цял свят неуморно позират за снимка хиляди туристи с идиотски усмивки, щракват се и продължават с маратонска крачка към следващата забележителност, без дори да се обърнат да видят пред какво са се снимали. Фотоапарати, таблети и телефони се развяват наляво-надясно с израз на безкрайно отегчение, докато собствениците им се чудят дали от снимките, които след това ще постнат във фейсбук-а, ще си личи, че разглеждането на забележителности може да причини върховна досада.
Да видиш цялата си екскурзия през обектива на фотоапарата е равносилно на това да гледаш филм по телевизията. Все едно е дали всъщност си бил там физически. Ти просто пренасяш артефакт след артефакт в световния дигитален фонд на историческото наследство. Превръщаш се в ловец на трофеи, папарак, който снима в музеи, дори когато е забранено – с фотоапарат, скрит под мишница и разсеян поглед в тавана.
А като се върнеш вкъщи, разцъкваш снимките, за да видиш, аджеба, къде си бил тая една седмица. И се почва едно чудене – това какво беше, онова какво беше... Версай? Ааа, абе знам ли го, на толкова места се снимахме в Париж...
Така де, няма да е зле да свалите фотоапаратите от лицето си и да погледнете към света със собствените си очи. Да почувствате мястото, на което се намирате, да забележите дребни детайли, да усетите миризма, полъх. И да се посмеете на тези с пълна памет на картата на фотоапарата и празен поглед зад обектива.
Тази статия ви хареса? Присъединете се към Peika.bg и във Facebook, за да следите всички вдъхновения за пътешествия, идеи за еднодневни разходки, близки и далечни маршрути и срещи с пътешественици!
