Всяка страна си има свой начин да се представи на Негово Величество Туриста. Някои печатат рекламни брошури, други снимат филми и видеа, трети градят грандиозна инфраструктура…
Е, Сингапур те посреща с дружелюбното приветствие ,,Смърт на всички трафиканти на наркотици!”. С огромни червени букви и три удивителни знака. Този мил поздрав за добре дошъл се мъдри на декларацията, която попълваш в самолета на път за страната. След първоначалния лек шок и прилежно прочитане на всички неща, които са строго забранени за внос/износ/правене/мислене посетителят се отпуска в седалката си и започва да се диви на безкрайното наглед море под себе си, което някак внезапно свършва, а точицата насред него се оказва остров, покрит от гора от стомана и стъкло.
Честно казано, не вярвах, че ще отида до Сингапур. Азиатският икономически тигър, както го наричат, беше една дългогодишна мечта, която някак неочаквано се сбъдна. Проучвайки полетите от Берлин до Индонезия, където отивах на международна студентска конференция, и обратно обаче, установих, че мога да си уредя доста дълъг (над 13 часа) престой в Града на лъва (така се превежда името ,,Сингапур” от санскрит). Друга основна причина бе фактът, че там живее Кайла, моя добра приятелка от филипински произход, която от години ме канеше да я посетя и ми беше обещала пълен тур из целия град. Всичко това изглеждаше твърде примамливо и ето как, на връщане от Индонезия, се озовах на паспортния контрол на летище ,,Чанги”, Сингапур.
Чудесата на Сингапур започват още от летището
Драконовските мерки за сигурност продължават и на земята. Взимат се пръстови отпечатъци, лицето се сканира, служител с каменнa физиономия задава въпроси в стил американски криминален филм. Дори и да не пренасяш нищо нередно, цялата обстановка те кара да се чувстваш като криминален субект. Отдъхвам си с облекчение, когато минавам контрола и продължавам към Кайла и нейния приятел Елтън, които ме чакат в залата за пристигащи. Оставяме куфара на съхранение и е време за първа спирка от запланувания грандиозен тур. Оказва се, че това е самото летище. ,,Чанги” освен че е ,,най” в няколко категории – най-натоварено, с най-изгодно географско положение, най-модерно и какво ли още не, се оказва и най-развлекателното летище в света. Тук има молове, градини (под градина разбирайте средноголям градски парк) и, разбира се, водопад. Ествествено, това е най-големият изкуствен водопад на закрито. Нищо чудно, че хиляди пътници дори не напускат летището по време на дългите си трансфери. Моята цел обаче беше по-различна – да отгърна леко булото на истинския Сингапур, надявах се да открия какво се крие зад тази лъскава и модерна фасада.
Летище ли бе да го опишеш?
Сингапур е синоним на ,,прогрес”. Държавата получава независимостта си от Малайзия през 1965 година и за едно поколение се превръща във водеща световна икономика. Днес на мястото на някогашните рибарски колиби и джунгли се извисяват някои от най-разпознаваемите сгради в света. Причината – изключително изгодното географско положение на Сингапур и желязната ръка, с която е ръководен. Бъдещето вече е тук и това се забелязва още щом напуснеш летището. Сложна система от ескалатори те води до МРТ, нещо като влак, който през повечето време е под земята. Шофьор липсва, а вагоните се прикрепят един към друг с магнитно поле. Страхотните ми домакини ме бяха запасили с еднодневна карта за всички видове градски транспорт. Още на входа на метростанцията обаче се сблъсках с една от най-известните особености на Сингапур – забраните, правилата и глобите. Забраните тук са на всеки ъгъл, а глобите са нещо като национален спорт. Последните се изплащат в момента на нарушението, а за нарушители следят десетки хиляди камери, дебнещи нявсякъде по улиците.
Добре дошъл в сингапурското метро!
В Сингапур най-строго са забранени дъвките, хвърлянето на фасове, уринирането в асансьор, внасянето и консумацията на храни и напитки (дори вода!) в градския транспорт, а съвсем доскоро и хомосексуализмът и самоубийствата. Положителното на цялата работа е, че навсякъде е почти стерилно. Някак нереално, несъзнателно търсиш я угарка от цигара, я пликче, я празно шише…
Освен че е ултрамодерен, Сингапур е и страшно скъп. Точно по тази причина се бяхме насочили за обяд към традиционен китайски пазар за храна в сърцето на Чайнатаун, китайския квартал на града. Четирите големи народности в страната са малайци, индуси, тамили и китайци, като последните съставляват най-голям дял от населението.
Самият Чайнатаун е безкрайна поредица от сергии, магазинчета, дюкяни, навсякъде се виждат прословутите китайски фенери (не тези от Амстердам, а онези червените с йероглифите). Усещането е много автентично, даже не ми се вярва, че се намирам в Сингапур. Това е едно лице на страната, непознато на повечето туристи, идващи тук. Избираме различни вкусотии от няколко щанда и е време да напълним стомасите. Тук се намира и единственото заведение за бързо хранене в света, удостоено със звезда ,,Мишлен”. В чиниите присъстват пилешки късчета с нещо бяло, непознати зеленчуци с нещо кафяво, подозрителна супа с плаващи в нея листа. Гарнитурата, разбира се, е от ориз. Преглъщам тежко. Here we go again. За пиене има жълта напитка със сладникав вкус. Вкусна е, одобрявам. Отнякъде изскачат пържени пилешки стъпала. Да съм опитал, щял съм да си оближа пръстите, твърдят домакините. Опитвам, не повтарям… Останалата част от менюто е супер, обядът протича без по-нататъшни произшествия.
,,Интересен” обяд по китайски
По улиците на Чайна Таун
По-нататък из Чайна Таун има още сергии, градини, пазари. Продават се гривни, октоподи, гущери и други непонятни и неразпознаваеми стоки. Все едно си в малък Китай…почти. Долавям тънката разлика, след като се шляем известно време из квартала. Това е някак по-чиста, по-подредена и по-малко пренаселена версия на Китай. На пръв поглед цари огромен хаос, но веднага личи, че всъщност сме в Сингапур – даже в движението на човешките маси по улиците има някаква подреденост.
Цветове и шарки в Сингапур
Кайла е подготвила следобедна изненада – ще ходим да научим бъдещето си в традиционен китайски храм. В съседство до него се мъдри пищно индуистко светилище, украсено с всевъзможни позлатени фигури на всички богове и богини от индуистката митология. На влизане в китайския храм получаваш кутия с пръчки, както и две клечки. Събуваш се, сядаш на килима и ритуалът започва. Намисляш си въпрос, след което хвърляш клечките. Ако се паднат и двете откъм оцветената страна, отговорът е положителен. След първоначалния неуспех хвърлих още няколко пъти, с надеждата да измамя клечките, но така и не ми провървя… Следващата част от ритуала се изразява в продължително, ритмично друсане на кутията с пръчки, докато всички изпаднат и остане само една. Тя се занася на побелял китаец в другия край на светилището, който според знаците по нея ти дава лист, на който на английски и китайски е написан твоят късмет. Той, от своя страна, може да бъде добър (като на Кайла), среден (като моя) и лош (като на Елтън), като в последния случай трябва бързо да го изгориш на клада, за да прогониш лошия късмет, или джос.
Китайският храм
Даже и небостъргачите са различни в Чайна Таун.
Колкото и да е запленяваща историческата и традиционна част на Сингапур обаче, грехота ще е да съм бил в страната и да пропусна това, с което цял свят знае тази малка точица на върха на Малайския полуостров – Марина Бей, или мястото, където научната фантастика оживява, а бъдещето се превръща в реалност пред очите ни. За да стигнем дотам, трябваше да се спуснем отново дълбоко в дебрите на сингапурското метро. Поради липсата на достатъчно територия за близо 7-милионното си, постоянно растящо население, властите използват площта на страната по единствения възможен начин – вертикално, като почти всяка сграда е небостъргач, като допълнително ежегодно се закупува земя от Малайзия. Метрото е на няколко нива, всички те са свързани с безброй ескалатори и асансьори, като навсякъде има строга дисциплина при нареждането по стълбите или качването във вагоните. Вътре е клинично чисто, специални места са запазени за бременните жени, хората с увреждания и възрастните пътници. Всяка (Всяка!) метростанция разполага с поне един мол с колосални размери. Въобще, съвременната сингапурска култура ми се стори твърде… молоцентрична. Хора от всички възрасти прекарват всяка минута от свободното си време в тези вездесъщи търговски и развлекателни центрове, срещат се и общуват там, там спортуват, хранят се, събират се и се разделят… Не след дълго перфектната транспортна система ни изплю точно до “Gardens by the Bay”. Каквото и да си чел и гледал за Сингапур до този момент, не може да те подготви за гледката, която се разкрива пред очите ти, щом напуснеш метрото. От едната ти страна се извисява ,,Sands Еxpo & Сonvention Сentre”, прочутата лодка, поставена върху три небостъргача – свръхлуксозен хотел, безкрайно скъп мол и един от символите на Сингапур.
Продължението четете в следващата част.
За още интересни пътеписи и истории на Христо Колев вижте тук.
Автор: Христо Колев
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
